— Тринадесет месеца — изплю Лагут. — И това е приблизителна оценка.
— Искаш да кажеш, че макар твоят отдел да не е имал късмет в откриването на АМ2, сега разполага с приблизителна оценка, кога ще го намери? Правилно ли разбирам? — Ловет имаше невероятен талант да посочва очевидното.
— Да, господин Ловет — отвърна Лагут. — Не може да има съмнение. До тринадесет месеца ще го имаме. — И потупа дебелия куп документи.
— Определено звучи обещаващо, стига да е вярно — намеси се Малперин и спря инстинктивния опит на Лагут да защити становището си, като махна с ръка. Тя управляваше огромен индустриален конгломерат със затворен цикъл. Не се справяше добре, но беше добила достатъчно решителност, за да го задържи, докогато й харесва.
— Какво е вашето мнение, господин Кес? — попита тя. Обичаше да включва повече хора в дискусиите, като запазваше своите собствени виждания в тайна колкото е възможно по-дълго. Кес подозираше, че всъщност Малперин няма собствено мнение и изчаква да види накъде ще задуха вятърът, преди да реши на чия страна да застане.
— Най-напред искам да задам на господин Лагут един въпрос — каза Кес. — Много съществен според мен.
Председателят на комисията кимна.
— С колко АМ2 разполагаме в момента?
Лагут запелтечи, после започна дълга и абстрактна лекция. Кес го прекъсна, преди да се задълбочи.
— Нека перифразирам: като имаме предвид сегашното ниво на употреба и ограничения — за колко време ще ни стигне наличното АМ2?
— Две години — отвърна Лагут — Не повече.
Отговорът разтърси стаята. Не защото беше неочакван. Но сякаш бяха осъдени на смърт и сега им съобщаваха точно кога ще бъде изпълнена екзекуцията. Само Кес не се впечатли, за него това не беше нещо ново.
— Значи, ако грешите за тринадесетте месеца… — започна Малперин.
— Тогава всичко е свършено, след по-малко от година — намеси се слабата Краа.
Лагут само кимна. Единствено Кес знаеше защо мъжът е толкова уплашен. Защото лъжеше.
Не, не за двугодишния запас от АМ2. Това беше напълно измислена оценка. Тринайсет месеца. Дракх! По-скоро никога. Лагут и неговият отдел в момента нямаха по-добра представа къде Императорът държи горивото си, отколкото когато бяха започнали проучванията си преди шест години. Но защо ще лъже? За да задържи проклетата си глава на раменете. Не беше ли това достатъчен мотив?
— Да приемем първата оценка — рече Кес. — Няма нужда да мислим за скока над пропастта, когато все още не сме стигнали ръба.
Близначките Краа се взряха в него. Въпреки грубите им черти погледите не бяха заплашителни. Бяха започнали да разчитат на Кес. Нямаше как да знаят, че от самото начало неговата лична дилема го принуждаваше да действа като посредник.
— Господин Лагут вярва, че ще му трябват тринайсет месеца, за да открие източника на АМ2 — продължи Кес. — Това може да е вярно, а може и да не е. Но знам как бихме могли да постигнем по-голяма степен на сигурност.
— И как по-точно? — попита Ловет.
— Имам нова процесорна система, която скоро ще бъде активирана. Моите учени я разработват години наред. Създали сме я специално за обработка на архиви.
— И какво? — намеси се дебелата Краа, по-глупавата от двете, ако това изобщо беше възможно.
— Смятаме да я продадем на различни правителства. Би трябвало да редуцира времето за обработка на документи с около четиридесет процента, дори повече.
Стаята се изпълни с мърморене. Схванаха мисълта на Кес и повярваха на думите му. А и по същество информацията беше вярна. Ако беше излъгал за нещо, то това беше за истинската му цел.
— Предлагам ние с господин Лагут да обединим силите си — хвърли мрежата Кес, — за да сме сигурни, че ще постигнем поставената цел. Какво мислите? Готов съм да изслушам и други предложения.
Нямаше такива. Сделката беше сключена.
Колкото до другите въпроси — провалът на мисията на агентите от „Богомолка“ да хванат адмирала, ужасите, които Кес беше видял по улиците на Първичен свят, — те си останаха необсъдени. Кес беше получил каквото искаше.
Само още едно нещо изникна, и то съвсем случайно.
— За тази скапана двугодишна история със запасите — поде слабата Краа.
— Да?
— Аз и сестра ми мислим, че можем да се опитаме и да удължим срока.
— Още ограничения? — изуми се Ловет. — Мисля, че почти сме достигнали…
— Недей да ми слагаш думи в устата.
— Какво тогава?
— Трябва да си набавим гориво.
— От кого? — не успя да се въздържи Кес.
— На кого му пука? — изсумтя дебелата Краа. — От някой, който има повече. Едва ли са много.