Махони се безпокоеше, че корабът може да бъде проследен по идентификационните номера и Стен развеселено си отбеляза, че бившият му наставник далеч не знае всичко. Корабът, както и всеки предмет със сериен номер на него, беше щателно стерилизиран — още една проява на професионалната параноя на Стен, която даваше своите плодове.
Когато пристигнаха на Пападжо, те бяха посрещнати от господата Морети и Манети така, сякаш бяха едновременно завърнали се от странство братовчеди и напълно непознати, но уважавани люде.
Пападжо може и да беше оцелял, но с целия Далекозападен нещата не стояха така. Търговски пътувания почти нямаше. След появилия се дефицит на гориво и съкращенията в армията дори имперските кораби бяха рядкост. Повечето орбитални станции бяха затворили космодрумите си и хората, които ги обслужваха, се бяха приютили на някоя от планетите в системата или се бяха прехвърлили на друго място.
— Но ще се справим — приключи разказа си Морети. — Ние сме като старите миньорски градчета, които изведнъж забогатяват. Група емигранти се заселила в такова градче и установила, че никой не обича да се пере сам и веднага предложили тази услуга. По някое време рудата се изчерпала и миньорите се отправили към други мини, но перачите останали — и всички станали милионери, тъй като винаги имало чии мръсни дрехи да перат.
Явно намираше историята за изключително забавна. Но Стен не се развесели. Наблюденията му след бягството им с Махони от Малък мост сочеха, че Империята бавно се разпада. Беше го подозирал още докато живееше в изолацията на планетата си, но да го види с очите си беше съвършено различно. Поданиците й се отдръпваха от нея или бяха принудени да го правят. Като термодинамично понятие ентропията имаше право на съществуване, но като социален феномен си беше откровено плашеща.
Махони се беше опитал да очертае колкото се може по-обстойна картина на ставащото — която обаче съвсем не беше пълна, както самият той признаваше. Светове, системи, купове, дори някои галактики бяха прекъснали връзките си с Империята. По собствен избор, за да отхвърлят безумното управление на Тайния съвет? Заради война? Заради — но едва ли — разпространила се болест?
Както Стен добре разбираше, АМ2 беше спойката, която държеше целостта на Империята. Без енергията на Антиматерия Две беше почти невъзможно да се предприемат междузвездни пътувания. И, разбира се, тъй като АМ2 не бе била особено скъпа — цените бе определял Императорът — и сравнително достъпна — отново по негово решение, — беше лесно да се поеме по мързеливия път и всички производства да разчитат единствено на нея. Междузвездни комуникации… оръжия… фабрики… производства… списъкът беше безкраен.
Когато Императорът беше убит, доставките на АМ2 бяха спрели. Стен трудно повярва в това, когато Махони му го каза, и все още имаше съмнения. На Малък мост той бе изказал предположението, че Тайният съвет — движен както от личен интерес, така и поради пълна некадърност — нарочно поддържа доставките занижени до минимум.
— Не е вярно — възрази му Махони. — Те си нямат и понятие къде е горивото. Затова и искаха да те приберат — както и всеки друг, оставал насаме с Императора, — после щяха да изтръгнат ноктите на краката ти един по един, докато им разкриеш Тайната.
— Значи са напълно откачени.
— Такива са. Помисли си върху това, момче. Всички във вселената са се побъркали — продължи Махони. — Освен нас двамата. Хе… хе-хе-хе… Пък и аз скоро ще лудна, ако не намериш някоя бутилка.
Стен изпълни молбата му и отпи голяма глътка, преди да връчи бутилката на Йън, който каза:
— Поръчай още една. Ако програмните ти вериги прегреят, ще стане още по-лошо.
Стен поръча, после се обърна към приятеля си:
— Е, Махони, значи с теб сме в доста неприятно положение.
— Доста — изкикоти се Махони, — но продължавай.
На вратата се потропа.
— Вашата поръчка, господине.
Махони рипна на крака, а от ръкава му изскочи пистолет.
— Малко прекалено експедитивно — промърмори той и се отправи към вратата.
— Спокойно, маршале — каза Стен сухо. — Отключено е, господин Килгър.
След миг вратата се отвори и Алекс влезе, бутайки количка с питиета. На лицето му беше изписано огромно разочарование.
— Не те ли заблудих поне за миг? — попита той с надежда.
— Трябва да поработиш върху акцента си, човече.
— Някои го намират за очарователен — престори се на обиден Алекс.
Спогледаха се.
— Успяха ли да се доберат до теб? — попита Стен.
Килгър им разказа за почти успялата засада и битката по заледените улици.
— Предполагам — обърна се той към маршала, — тъй като кодът беше общият, а не този, който аз и Стен ползваме, че ти си подал сигнала.