— И какво се е опитвал да скрие покойният ни водач?
— Почти всичко — откъде е дошъл и как е стигнал до мястото, което заема. Можеш да прекараш цяла вечност, да се побъркаш, докато се мъчиш да намериш някакъв смисъл в седемнайсетте или осемнайсетте хиляди версии на събитията, всяка от които е получила одобрението на самия Император. Ще спомена накратко двата най-съмнителни пункта, като се изключи източникът на АМ2. Първият е, че кучият му син е — или поне беше, безсмъртен.
— Дракх! Това не е възможно.
— Повярвай ми. И второто е, че е бил убиван и преди.
— Но ти току-що каза…
— Знам какво казах. Умирал е преди. Убивали са го. По различни начини. Няколко злополуки. Поне две покушения.
— И не вярваш, че е имал двойник?
— Не. Но ето какво се е случило, поне според документите, които успях да издиря. Първо, Императорът умира. Второ, почти веднага след това гръмва експлозия, която унищожава тялото и всичко наоколо. Също като бомбата, която избухна, след като Шапел го застреля.
— Всеки път?
— При всеки инцидент, който успях да намеря. После АМ2 изчезва. Край. Просто така. После Императорът се връща, АМ2 потича отново и нещата се нормализират.
— Йън, май ни будалкаш нещо — подхвърли Стен. — Добре. За колко време изчезва обикновено? Не че вярвам и на една дума от това, което каза току-що.
Махони изглеждаше разтревожен.
— При злополука — три или четири месеца. След убийство — около година-две. Може би само за толкова време, колкото хората да осъзнаят колко много им е необходим.
— Този път са минали повече от шест години — изтъкна Алекс.
— Знам.
— Но все още вярваш, че Вечният император ще се спусне от някой розов облак или ще излезе от някоя захвърлена на брега мида и светът отново ще заживее мирно и щастливо? — изръмжа Стен.
— Не ми вярваш — поклати глава Махони, докато си наливаше питие. — Ще се почувстваш ли по-добре, ако сам прегледаш файловете? Скрил съм ги на сигурно място.
— Не. Пак няма да ти повярвам, но да оставим това настрана. Какво друго откри?
— Съставих си план. И имах късмет, наистина. Помниш ли приятелката си Хайнис?
Стен я помнеше. Тя беше полицай от отдел „Убийства“ и двамата бяха разследвали странния опит за убийство, който беше дал тласък на назрелите Таански войни. Освен това бяха и любовници.
— Все още е полицай и не е напуснала Първичен свят. Вече оглавява отдела — осведоми го Махони.
Беше отишъл при нея за разрешение да прегледа файловете, свързани с Шапел, убиеца на Императора. Имаше най-надеждното разрешително, разбира се — том първи от биографията беше публикуван и получил всеобщо одобрение.
— Пълни безсмислици, естествено — увери ги той. — Както и да е, твоята Хайнис все още е пряма, както винаги. Каза, че ми помага само защото си й говорил добри неща за мен. Помниш ли един младеж на име Волмер?
Стен се сети. Волмер беше издателски магнат — или по-скоро слабоумен наследник на медийна империя. Член на Тайния съвет. Бил убит една нощ пред евтин бордей в градчето край космодрума Соуард. Според официалната версия жертвата планирала редица тайни сделки, свързани с военните операции. По-циничната и популярна версия гласеше, че Волмер обичал грубия и извратен секс, но попаднал на погрешна уличница.
Хайнис имала свое виждане. По това време следяла наемен убиец от около година — професионалист. Но я интересувал предимно кой го е наел. Най-накрая го открила и събрала достатъчно доказателства за странното изчезване на шеф на банда, за да се предяви поне обвинение.
Убиецът очевидно се беше съгласил с Хайнис, че уликите са тежки, затова предложил да сключат сделка. На Хайнис това й се сторило добра идея. Не се вълнувала особено, че престъпниците от подземния свят се избиват помежду си, но щом оставят телата на улицата и смущават спокойствието на гражданите, трябвало да се вземат мерки.
Мъжът й предложил нещо по-добро. Признал, че е убил Волмер. Казали му, че перверзникът е агент под прикритие. Представили му непопълнен договор. Убиецът го подписал — и едва после разбрал кого е убил.
Хайнис настояла да разбере кой е платил. Мъжът назовал бос от подземния свят, който вече не бил между живите. Хайнис го завела до килията му, казала му да размисли какви допълнителни сведения може да даде и се опитала да схване какво значи всичко това. Убиецът „се самоубил“ същата нощ.