— Второ, трябва ли прехвърлянето да започне? Препоръката е да се задържи, докато не напреднеш достатъчно.
— Прието. Прехвърляне на какво? И каквото и да е, как да установя връзка с теб?
— И двата отговора ще станат очевидни. Отправи се към кораба.
Мъжът тръгна надолу по коридора. В края му, както беше обещано, се намираше входът към малък кораб. Той влезе.
Корабът беше предназначен за един човек. Седна в наклоненото кресло. Входният люк се затвори. Усети движение — междузвездният двигател се включи.
— Това е последното съобщение — обяви внезапно Гласът. — На този кораб има четири автоматични навигационни системи. Всяка от тях е нагласена за различна дестинация. При достигането й съответната система ще се разруши и ще се активира следващата. Не се страхувай. Не се опитвай да пречиш на зададената програма. Крайната ти цел и времето за напускане на кораба ще станат очевидни. Сбогом. Късмет.
Мъжът потрепери. Тънките косъмчета по тила му настръхнаха.
Машина му пожелаваше късмет!
Глава 8
Хонджо бяха малка, но доста сплотена общност на търговци. Предците им се бяха специализирали в този занаят още през ранните дни на Империята. Населяваха система на няколко светлинни години от Дюрер, където се бе водила една от известните битки в Таанските войни. Домът им се намираше сред незабележителен с нищо звезден куп и планети с твърде малко полезни ресурси.
Но това не беше пречка за Хонджо. Техните далечни предци бяха кръстосвали океаните и поддържали търговията между островите. Те бяха древните майстори-посредници в предлагането на всякакви видове стоки и услуги. Корабите им бяха конструирани по техен проект, макар и изработени в някога притежаваните от Суламора фабрики. Имаха олекотена конструкция, правоъгълна форма и като компенсация за малката скорост, можеха да летят във всяка атмосфера, благодарение на което успяваха да бъдат навсякъде, където беше възможно да се търгува.
Хонджо бяха и едни от най-пестеливите създания в Империята. Тъй като ресурсите им по принцип бяха доста ограничени, те ги трупаха и пазеха ревниво. Особено АМ2.
От време на време скъперничеството им дразнеше Вечния император. Тъй като цената се определяше от доставките — които сам контролираше, — той винаги беше малко докачлив по отношение на големите количества, с които те се запасяваха. Когато оставяше цената да падне, Хонджо бяха първи на опашката, за да купят още. Но това беше всъщност дреболия и след като нахока няколко пъти дебелоглавите създания, той остави нещата така. Императорът беше научил, че е най-добре да се избягват ексцентриците. Хонджо бяха добри търговци, честни, а системата им беше толкова малка, че не можеше да окаже съществено влияние.
Още нещо за Хонджо — те бяха ужасно докачливи. Особено чувствителни бяха към неща, които смятаха за своя собственост. Накратко, ако бъдеха притиснати, щяха да се бият, без да се замислят особено за шансовете си.
Когато Тайният съвет набеляза Хонджо, всички се съгласиха: ставаше ли въпрос за кражба, близначките Краа винаги правеха добър избор.
— Със сестра ми го обсъдихме — каза дебелата Краа. — Стиснатите отрепки държат горивото складирано на едно място. Така че просто трябва да изпратим флота и да им видим сметката. А после обратно насам с достатъчно АМ2, за да ни поддържа доста дълго време.
— Не мисля, че трябва да сме толкова директни — възрази Малперин.
— Защо не, по дяволите? Тези Хонджо са истински копелета и всички го знаят!
— Добър план, но му липсва малко дипломатичност — засмя се Ловет.
Кес забеляза, че са доста по-оживени от миналия път. Дали защото се обмисляше план за действие? Или пък мисълта за въоръжен грабеж беше толкова вдъхновяваща? Кес и неговите съмишленици бяха участвали в безброй кражби, но те винаги бяха извършвани на хартия. Самите те бяха стоели на разстояние, скрити зад маска на почтеност, създадена от легионите им юридически съветници. А това беше истинско и Кес трябваше да признае, че е невероятно възбуждащо! Затова се обади:
— Защо не го направим така — обади се той. — Да изпратим достатъчно кораби, за да свършат работата, както нашите колеги предложиха. Само че най-напред да изпратим малък кораб, слабо въоръжен и не особено скъп… който нарочно да премине границите на системата на Хонджо.
— Това със сигурност ще ги вбеси — изхили се слабата Краа. Харесваше й начинът му на мислене. — После просто ще ги подразним и ще ги предизвикаме да стрелят…
— Отвръщаме и бум! Горивото е наше! — довърши Ловет.
Всички бяха доволни от плана. Колкото и да бе странно, именно Краа обаче направиха важната забележка.