ДАДЕНОСТИ: Текущото състояние на военните сили (радикалното разоръжаване, последвало Таанските войни); моментната икономическа обстановка (недостиг на АМ2 гориво); и сегашната политическа ситуация (изразеното в по-деликатна форма мнение, че Тайният съвет е неспособен да раздели правилно сеното и на две магарета).
СИТУАЦИЯ: Внезапна, широкомащабна заплаха за Империята с възможност за прерастване в открита война.
ЗАДАЧА: Възможните военни отговори през първите две И-години от подобен конфликт.
Накратко, в играта щеше да се проиграе началото на Таанските войни, но при отсъствието на Императора и при силните ограничения на АМ2.
Това широкомащабно упражнение, въпреки че в него участваха само военни командири, бе привлякло вниманието на Тайния съвет. Идеята за нов мощен враг, който да изплува от нищото, им се стори донякъде абсурдна, но имаше смисъл в това военните им водачи да свикват с мисълта за все по-големите ограничения в бъдеще. Отначало бяха приели неохотно, че играта ще се развива по реалистичен логистичен сценарий, но накрая решиха, че не е зле войниците им да знаят — въпреки че беше изключително неприятно — колко много е намаляло количеството на АМ2.
Затова решиха да се заемат с организацията и самата игра да бъде проведена при най-строги мерки за сигурност, което напълно съвпадаше с желанията на Махони. Кес дори сметна, че може да се разработят някои интересни, макар и без особено значение, концепции по време на играта.
Надеждата им укрепна, когато научиха, че Уентуърт е предложил да се включат цивилни наравно с военните. Цивилните — всеки от които, разбира се, беше получил необходимите разрешителни — бяха пенсионирани военни, експерти по логистика и дори неколцина технопророци с отнесен поглед. Кес беше донякъде приятно изненадан, че военните, които винаги беше смятал за закостенели, са способни да приветстват външен принос.
Така адмиралите и генералите, флотските маршали, специалните разузнавачи и техните помощници се събраха на Клисура XII. Също и цивилните, както и един възрастен мъж, който твърдеше, че е специалист по морала. Махони беше избрал да се скрие под името Стивън Потър.
Играта в действителност щеше да бъда разиграна на няколко нива — с различни участници. В първото щяха да участват заговорниците на Махони, а в следващите — други участници, които изобщо нямаше да подозират, че предлагат идеалното прикритие за заплетените му схеми. Щеше да е най-добре, ако можеше да се изиграе само веднъж, като невинните овце осигурят прикритие за вълците. Но твърде много хора познаваха Йън Махони и той си даваше сметка, че няма начин да задържи колебливите, несигурните, скептичните или недотам отдадените на каузата, ако не присъства лично, за да сподели риска.
Пристигнаха и сиви, мълчаливи същества без лица. Бивши служители на корпус „Меркурий“ — агенти и техници, вербувани от Махони. Тяхното присъствие трябваше допълнително да засили сигурността.
Махони предположи, че когато светът е бил одобрен от Съвета, навсякъде са били поставени подслушвателни устройства. И се оказа прав. Но за неговите техници не беше трудно да ги намерят и пренастроят. Нищо не беше унищожено — Махони сметна за уместно да докладва за някои от тях на местните власти. Управителите изразиха пълно недоумение и веднага ги изключиха.
Останалите бяха оставени по местата им и захранваха Съвета с фалшива информация. Някои показваха само един кадър — сякаш нищо не се случва точно в тази стая. Други излъчваха записи на фалшиви срещи, предварително режисирани и после възпроизведени със синтезирани гласове — уж генерал Хикс обсъжда с екипа си дали ще разполага с необходимия превоз за транспортиране на войските и каква част от основната им екипировка може да бъде пренесена. Докато по същото време въпросният генерал докладваше на Махони доколко може да се разчита на войските му, когато бъде обявен денят за действие, да се придвижат и да овладеят казармите на частните охранители на близначките Краа и колко от тях трябва да бъдат пуснати и колко задържани.
Имаше съвсем малко агенти от контраразузнаването. Те бяха бързо разпознати и следени непрекъснато. Само един от тях надуши нещо подозрително и беше обезвреден, преди да успее да докладва или да се измъкне от планетата.
Махони беше разочарован от враговете си. Беше командвал по-добри контраразузнавачи, още когато беше помощник-водач на патрул в Имперския младежки корпус.
Стен и Алекс се вписваха добре в обстановката. И двамата бяха доста опитни — особено Стен.
Заговорниците бяха уведомени кога ще бъде проведена операцията. Бяха им дадени допълнителни инструкции да държат войските си в готовност на тази дата, а заповедите да бъдат издадени, без да се вдига излишен шум.