Поинтересува се от местната фауна и получи безсъдържателния отговор: „Нормална хранителна верига, основана на кислорода“. Стен прати „експерта“ да върви по дяволите и накара Килгър да се заеме с подбора. Килгър притежаваше и други таланти, освен умението си да убива. Не биваше да се пренебрегва и обстоятелството, че на времето беше служил в почетната гвардейска част на самата Земя, преди да намери истинското си място като изпълнител на тайни мокри поръчки.
Докато чакаше Килгър, Стен започна да обмисля как да осъществи едновременното убийство на набелязаните жертви. Най-лесният начин да види сметката на Съвета беше с ракета. Ядрена, с ограничена мощност или конвенционална — за него беше без значение. Обаче нямаше да се получи. Първо, Тайният съвет сигурно щеше да напълни небето и пространството наоколо с бойни кораби. Едва ли някоя ракета би могла да се промъкне. Но дори и да успееше, убежището на Суламора най-вероятно беше защитено, а Махони не искаше да има оцелели.
Ами ракета земя-земя? Изстрелва се от безопасно разстояние, в имението се поставя насочващ механизъм и къщата се взривява. Съмнително. Едва ли Тайният съвет смяташе да изнесе публичното си представление, без да се подсигури с всички възможни видове електронни заглушаващи устройства.
Значи трябваше да се използва класическата техника в четири стъпки: удар, проникване, унищожение и изтегляне. Или както Килгър я беше модифицирал: „устрой засада, размахай брадвите и се изпарявай.“
После се задействаха рефлексите, придобити в „Богомолка“. Докато преглеждаше фиш, посветен на древните оръжия и тактики, планът блесна пред него, както често се бе случвало и преди. Отглас от миналото — съвсем буквално. Специалистите по сигурността от неговото време следяха всички възможни сложни техники и се предпазваха от тях — но често забравяха да предвидят атака с лък и стрели вместо с лазер.
Килгър дойде да докладва, помъкнал фишове, касети и няколко прашасали древни книги по естествена история. Захванаха се за работа. За два дни Стен намери достатъчно местни създания, за да започне да сформира отряда си. Всички вече бяха тук, заели постовете си по крайбрежието на Орегон. Десетима от ударния отряд, трима от разузнавателния.
Първите двама бяха И-типни хуманоиди — мъжки и женска. Прикритието им беше на пенсионирана женена двойка, закупила кафе-бар в близост до доковете. Използваха имената Лари и Фая Аркулър.
Третият беше човек, който се представяше за пътуващ артист, дошъл в Куус Бей. Захващаше се с почасова работа на един от подобните на лодка грависледове, използвани за спортен риболов, а през останалото време обикаляше хълмовете със своя триножник. Беше доста добър художник на пейзажи, запленен от дивия живот по реката. Нарекоха го Хавел.
После идваше ред на Стен и Алекс. Стен се представяше за предприемач работохолик, преживял нервен срив. Придружаваше го болногледач — Килгър. Историята, която Алекс разправяше по пивниците — като мърмореше под нос, докато пиеше каф, — гласеше, че работодателят му вярва, че предците му са родом от тази част на старата Земя. Добавяше обаче, че лично той смята подобна идея за още един от симптомите на психическото му състояние. Рано или късно щеше да му хрумне, че предците му са от някъде другаде, и тогава щяха да продължат нататък.
Като шеф на процъфтяваща корпорация, дори и в отпуск по болест, Стен трябваше да поддържа връзки със своята компания. Това оправдаваше доста сложната комуникационна уредба. Кодът беше със сравнително достъпното бизнес криптиране, което вероятно криптографите на Тайния съвет бяха разразшифровали. Но чрез подредбата на кодовите групи Стен поддържаше контакт с Махони и щаба на конспирацията. Уредбата имаше настроени по специален начин излъчватели и сигналите на Стен, за щастие кратки, се разпръсваха наоколо, за да бъдат уловени и от другите членове на отряда.
Корпорацията наистина съществуваше. Каквото и да наредеше Стен, щеше да бъде изпълнено от представителите на компанията. Освен това, кодът беше изкусно пренаписан, за да звучи достоверно. Стен, като всеки, обучен в криптирането, беше чувал примера за това как веднъж един добър код бил разкрит, когато изпращачът поискал пет слона и половина.
Докато разправяше измислената история из селото, Килгър беше успял да разпознае двама мъже от Имперските служби за сигурност. Единият беше полицаят на селото, твърде добре информиран, за да бъде наистина такъв, за какъвто се представяше. Другият беше прекалено любопитен съдържател на кръчма. Но не се налагаше да ги ликвидират.