Имперската служба за сигурност спря да обръща внимание на всякакви сателитни, въздушни и сензорни данни откъдето и да е, освен от самото имение. Когато Тайният съвет се появи, те щяха да се погрижат за нещата. Щяха да натъпчат тези проклети навлеци на едно място и да им предоставят само информацията, която Съветът искаше да получат. Определено нямаше никаква причина да претоварват компютърните системи за сигурност с обработката на безсмислени данни.
Трийсет и шест часа… Стен се раздвижи.
Беше излъчена една-единствена, напълно безсмислена кодова дума. Махони щеше да я получи — и да разбере, че отрядът е започнал мисията си. Отсега нататък, докато не постигнеха целта си, нямаше да има възможност за контакт. Сигналът беше засечен сред хълмовете и руините и екипът му се задейства. С едно изключение: Килгър. Тръпката отново полази по гърба на Стен. Той даде заповедите си.
Килгър беше изваден от ударния отряд. Десет същества щяха да изпълнят операцията вместо единайсет.
Алекс побесня и добре имитира взрив на многокилотонна бойна глава. Блъсна по масата и дебелото пет сантиметра дърво се разцепи. След удара си възвърна самообладанието. Лицето му постепенно изгуби червения си цвят.
— Защо?
— Искам да стоиш и да подсигуряваш отстъплението ни. Това е заповед.
— Не можеш да ми заповядваш. Не си адмирал, а аз не съм офицер. Вече не. Господарят Килгър изисква — и ще получи — обяснение.
Стен обясни. Сподели усещането си, че някой наднича над рамото му, наблюдава го.
— В такъв случай да се откажем — предложи Килгър. — Няма да се бия с някакви проклети духове. Или да направим нов план.
— Няма време за нов план — отвърна Стен. — А нямам и по-добри идеи. Не виждам грешка във всичко дотук — логически погледнато. Как да се откажем? Кога ще имаме друг шанс?
— След всичките тези години — каза Килгър разстроено — няма да ми дадеш възможност да ти пазя гърба.
После реши да опита друг похват:
— Оръжието ми ще нанесе повече щети, отколкото проклетата ракета.
Стен не отговори.
Алекс дълго го гледа.
— Имаш предчувствие, а? Силно е, нали?
Стен кимна.
Килгър въздъхна.
— Дано да си прав, момко. Ако грешиш, ще си поговорим много сериозно след изтеглянето.
Стен и другите се отправиха към бункера. Версиите за отсъствието им не бяха особено добре съчинени — щяха да изчезнат за по-малко от четиридесет и осем часа, така че кой знае колко правдоподобни измислици не бяха нужни. Иначе…
Един кораб навлезе в земната атмосфера ден по-рано, кацането на планетата беше изчислено да стане през една от неизбежните дупки на сателитното покритие. „Кораб“ не беше точно казано. Всъщност два тактически кораба бяха закачени един за друг.
Малко преди да стигнат бреговата линия на Орегон, корабите се разделиха. Единият се спусна към дъното на повече от петдесет фатома дълбочина. Управлението му беше нагласено да отговаря на предавателя, намиращ се в ръцете на ядосания, разтревожен, а сега и изплашен Килгър, скрит на брега.
Пилотът на втория кораб получи сигнал. Корабът се спусна на повърхността и люкът се отвори. Дъм и Дий се стрелнаха през входа, а секунди по-късно и Ф’леса се вмъкна вътре. Тя вече беше открила всичко, което можеше да се види във водата, а Стен не пожела да рискува с излъчване на сигнали от видеокамерите на Дъм и Дий, независимо колко полезни можеха да бъдат като въздушни устройства за предупреждение.
Тактическият кораб се потопи. По някое време през нощта, възползвайки се от друга дупка в мрежата от сателити, той щеше да напусне земната атмосфера.
Мисията беше започнала…
Глава 11
Сензорният предавател беше еквивалент на малоумник с мегафон. Той, заедно със захранващото го устройство, беше прикачен към сателит, пуснат в космоса преди цяла вечност и обикалящ на висока орбита над Земята — част от космическите боклуци, които правеха пътуването към и от планетата толкова интересно. Един техник пристигна на сателита само дни преди съборът да бъде обявен. Той постави подслушвателното устройство, включи го, спря за миг да разгледа примитивните машини — скапани светооптични компютри — и си замина.
Предавателят остана безмълвен, пренебрегвайки корабите, които приближаваха планетата — бяха твърде малки. Твърде малко.
После се пробуди. Кораби… Много кораби… Много големи кораби.
Подаде два пъти сигнал на уговорената честота, после се стопи и се превърна в солидна купчина пластмаса.