Грегор, от друга страна, беше започнал военната си кариера с провал. Служеше в основното имперско гвардейско поделение на Стен, откъдето го изхвърлиха за сляпо следване на неправомерни заповеди по време на учение — атаката беше очевидно самоубийство, като по учебник. Наложи му се да се върне на туристическия свят, където баща му беше важна клечка — не чак толкова, колкото Грегор се хвалеше, но все, пак имаше завидно влияние. Възрастният мъж посрещна поредния провал на сина си просто с въздишка и го назначи на работа, в която се надяваше, че няма начин да обърка нещо. Но явно беше твърде голям оптимист. Когато започнаха Таанските войни, Грегор пожела да напусне — и без това беше съсипал отдела и обтегнал отношенията си с баща си — и да изчезне надалеч.
По време на война в армията приемаха почти всеки. Така и Грегор постъпи на служба. Този път обаче бе твърдо решен да успее и откри разковничето: Първо обмисли добре заповедите. Ако не те вкарват в очевидна неприятност, следвай ги сляпо. Създай си репутация на корав мъж. По време на война никой не любопитства особено какво е отношението към затворниците и какви репресивни мерки се предприемат. Грегор беше повишен.
Реши, че Имперските служби са подходящо място да се окопае, така че задвижи политическите връзки, които старателно си беше изградил. Поради недостига на АМ2 напливът към туристическите светове намаля и Грегор не виждаше смисъл да се връща у дома.
Когато постъпи във флота, репутацията му на суров командир вече беше известна. На Мейсън, един наистина корав мъж, му бяха необходими две седмици, за да прецени, че Грегор е не само некомпетентен, но и предопределен да пресъздаде версия на унищожението на ацтеките от Кортес в бъдещето.
И щеше да се окаже прав. За съжаление времето на Мейсън бе изтекло.
Тайният съвет внимателно подходи към избора на най-подходящия адмирал, който да оглави атаката над системата на Хонджо. В общи линии изборът им беше правилен. Мейсън щеше да изпълни заповедта и щеше да поведе достатъчно внушителен флот, за да убеди Хонджо, че разполага както с числено превъзходство, така и с подобри оръжия.
Но членовете на Съвета бяха отишли прекалено далече. Близначките Краа си бяха въобразили, че освен другите си заложби, имат и внезапно пробудил се талант на военни стратези.
Представата им за добра тактика беше толкова фина, колкото и начина, по който уреждаха споровете с работниците в мините.
Мейсън поиска да бъде освободен от длъжност. Искането му беше удовлетворено. Отвратен, той реши да замине на дълга почивка и да помогне на някои пенсионирани приятели да реставрират стар космически кораб за музей. Това спаси живота му.
Секунди след промяната в заповедите на Тайния съвет Грегор нареди Двадесет и трети флот да потегли. Корабите му изглеждаха внушително, макар че повечето оръжейни системи бяха извън строя, в очакване на резервни части, които изобщо нямаше да дойдат. Самите кораби разполагаха с около седемдесет процента или дори по-малко от необходимия екипаж и оборудване, така че командата „Пълна резервна мощност“ щеше да бъде посрещната от всеки инженер в двигателния отсек по същия начин като заповед, гласяща например: „Пълна публична содомия“.
Мирът не се беше отразил добре на Имперските армии. Особено по отношение на личния състав. Тайният съвет не правеше нищо друго, освен да окуражава желаещите да напуснат службата си. И мнозина го направиха. Твърде малко бяха хората наистина отдадени на флота. Тежките времена и ширещата се безработица бяха довели известен брой квалифицирани моряци. Но екипажът на Двадесет и трети флот беше такъв, какъвто можеше да се очаква: неудачници, изхвърлени отвсякъде поради некадърност, и авантюристи, които търсеха начин да се измъкнат от цивилния живот.
Още по-лошо, повечето от тях си даваха сметка, че са на ръба. Плащанията бяха непостоянни, наказанията случайни, а привилегиите бяха давани и отнемани произволно. Морал беше просто дума от речника.
Десет свята бяха избрани за първата атака — като „пример за назидание“. Два от тях бяха „складове“ за АМ2. На другите осем бяха главните градове на системата. И за двете цели обаче се предвиждаше една и съща стратегия. И едни и същи оръжия.
Неутронни бомби бяха хвърлени над градовете и областите на „складовите“ светове. Животът там беше мигновено изличен, но взривовете не засегнаха запасите от АМ2. Нито Грегор, нито Тайният съвет бяха сметнали за нужно да отправят предупреждение или да обявят началото на войната.
След атаката Грегор излъчи съобщение до Хонджо с искане да се предадат. Първа грешка: беше изпарил водачите им, които имаха пълномощията да преговарят с Империята. Втора грешка: беше уплашил здравата Хонджо, поне така си мислеше, и ги беше парализирал от страх.