Какво щеше да се случи по-нататък… дори не й се мислеше.
Това, което наистина се случи, беше, че Симс бе арестувана, а съзнанието й беше щателно разровено от мозъчния скенер. Експертите следователи изобщо не се интересуваха дали Симс ще оцелее — като мислещо човешко същество или с увреден мозък.
„Да… има десет офицери на масата. Запишете лицата. Знае ли Симс имената им? Запишете ги. Следваща среща. Да. Точно тук. Амфитеатърът. Прояснете образа. Кой говори?“
Един от разпитващите знаеше:
— Проклетият Махони! Но той е мъртъв?!
„Продължете сканирането… това ще бъде докладвано. Сега. Ха, някакво празненство. По дяволите… Групата в ъгъла изобщо не поглежда към нея. Няма значение. Най-вероятно ще ги има и другаде.“
— Триста дяволи! Това отново е Махони.
— Кой е дребният в цивилни дрехи до него?
— Не знам. Виж, той говори, а Махони слуша.
— Имаме ли звук?
— Не. Симс тъкмо е минавала пред тази стая, когато някой е излязъл и е затворил вратата.
— Разберете кой е дребният. Щом може да накара вашия Махони да млъкне и да слуша внимателно, то със сигурност Съветът ще желае да узнае всичко за него.
Когато всичко приключи, близо осемстотин от почти хиляда конспиратори и техните помощници, присъстващи на военните игри, бяха разпознати със сигурност. Сред тях бяха Махони и Стен.
Когато приключиха, тялото на Симс беше кремирано. Фишът й изчезна от Имперските архиви. Пет поколения, отдали живота си в служба на Империята, потънаха в нощна мъгла.
Такова беше и кодовото име на операцията по задържането — „Нощна мъгла“. Списъците с набелязаните имена бяха разпратени. За тях щяха да се погрижат не само от корпус „Меркурий“ и „Богомолка“, но и от частните армии на Съвета.
Някои от заговорниците бяха арестувани и съдени публично. Други, подтикнати от заплахи за семействата им или просто обработени с медикаменти, признаха, че Хонджо наистина са организирали заговора с посредничеството на генерал отстъпник на име Махони. После им беше позволено да умрат.
Трети просто изчезнаха.
Поголовните арести разтърсиха Имперския офицерски корпус — помръкна престижът му, страх и параноя завладяха всички. Бяха наясно, че може да има нови „Нощни мъгли“.
В оригиналния списък фигурираха осемстотинте имена, изтръгнати от мозъчното сканиране на Симс.
В последствие оценките се разминаваха, но бяха избити поне седем хиляди същества.
Хората си имаха лични врагове. Всеки от членовете на Тайния съвет, с изключение на Кес, разреши част от личните си проблеми, докато списъкът се предаваше от ръка на ръка и постепенно нарастваше.
Когато списъкът с осъдените на смърт стигна до службите за сигурност, избрани да извършат задържането, за офицерите и местните командващи не беше проблем да добавят по още някое име. Или две. А защо не и шест.
Разбира се, ставаха и грешки.
Детски писател на име Уайт, много обичан и уважаван, имаше нещастието да живее в същото предградие като пенсионирания генерал-майор Уайт. Посред нощ вратата на писателя беше разбита. Той самият беше завлечен в хола и застрелян там. Съпругата му се опита да спре убийците. Застреляха и нея.
Когато грешката се разкри, водачът на наказателния отряд, служител на корпус „Меркурий“ на име Клайн, реши, че станалото е изключително забавно.
Глава 14
Алекс видя звяра да надига глава от разкъсаната плът и да вторачва кървясалите си очи в Стен. Огромните вежди потрепнаха и му придадоха убийствено изражение. Съществото избърса съсирената кръв от устата си с дългата си храстовидна брада и споходено от някаква зловеща мисъл, оголи едрите си жълти зъби.
Пристъпи тежко на тромавите си крака, бронята му проскърцваше под тежестта на многото оръжия. Направи три крачки напред, изтупа се, косматите му лапи за кратко обърсаха пода. Беше широко около метър от врата надолу и тежеше страховитите сто и трийсет килограма. Макар и високо само метър и половина, то притежаваше невероятна сила. Мускулните му клетки бяха с почти същата гъстота като тези на Килгър, макар че той произхождаше от свят с по-висока гравитация. Гръбнакът му беше извит, а масивното туловище завършваше с крака като дънери.
Създанието се изправи в цял ръст и размаха огромен рог, пълен със стрегг. В голямата зала виковете му прозвучаха като могъща и оглушителна експлозия.
— Кълна се в брадата на майка си. Това е непоносимо.
Съществото се заклатушка към масата и се извиси над Стен. Пиянски сълзи се изливаха от зеещите дупки, които Бор наричаха очи. Циврейки като разглезено дете, Ото се стовари до Стен. Дъхът му бе толкова пропит със стрегг, че можеше да свали обшивката на товарен космически кораб.