— Съжалявам, Алекс.
Килгър реши да поеме топката и да се опита да повдигне духа приятеля си.
— И с пълно право — отвърна, насилвайки се да звучи раздразнено. — С пълно право.
После продължи с упреците. Заяви, че за пореден път е развалил вечерята му. И е толкова ужасна компания, че го докарва до мисълта за убийство или самоубийство. Държи се като тийнейджър и вече е време да се стегне и да помисли как поведението му се отразява на другите, като например на стария му и верен приятел Алекс Килгър.
Алекс се чувстваше като дракх, когато започна да го обвинява, защото виждаше, че е зле. Но сетне започна да се настървява. По дяволите, той го беше вбесил! Имаше право да му го каже. Но тогава видя, че Стен не го слуша. Главата му беше наведена, а юмруците — свити, с побелели кокалчета.
— Провалих се — просъска Стен, — мамка му, провалих се.
— Да — съгласи се Алекс — Провалихме се, момко. С гръм и трясък. Но добре знаеш, че не ни е за първи път. Няма да е и за последен.
През цялото време беше наясно какво измъчва Стен. А с откровението, което току-що беше чул, се опита да разгледа нещата в перспектива. Започна да говори за всички останали мисии, които се бяха объркали, за камарите от трупове, които оставаха след тях. Бяха изстрадали далеч по-страшни неща в миналото, бяха ставали свидетели на много по-големи ужаси и бяха донякъде отговорни за много повече смърт. Знаеше, че си губи времето. Но въпреки всичко трябваше да опита.
Това не беше просто внезапен изблик на чувство за вина. Стен се връщаше към причините, довели го преди повече от шест години до решението му да се откаже от кариерата си. Таанският конфликт със сигурност беше най-скъпата война — както като загуба на животи, така и на кредити, в сравнение с която и да е друга война. Дори от своето не особено отговорно място, Стен и Алекс бяха принудени да жертват толкова много животи, че отвратителният вкус на кръвта никога нямаше да изчезне. Беше му омръзнало да е касапин — това беше и причината не само да напусне, но и да обърне гръб на единственото семейство, което бе имал. Единственото живо семейство.
По същите причини бе напуснал и Килгър. Но той имаше Единбург, семейство и многобройни приятели.
Този път за Стен беше още по-трудно да преглътне вината си за състоялата се касапница и заради дългото самоналожено усамотение. Нямаше начин, независимо колко усилено беше продължил да тренира, да не обвини за провала на мисията собствените си ръждясали умения. От гледна точка на почтеността, ако бе имал подобни съмнения, трябваше да отхвърли предложението на Махони да ръководи мисията и да му помогне да открият някой подходящ за целта — някой по-жизнен, не толкова уморен и озлобен.
Алекс отрече всичко това. Похвали го. Наруга го. Но нищо не помагаше. Как би могло? В същото положение и той би се тормозил така.
И отново се възцари тишината, която продължи до края на пътуването. И след това.
Синд не пропускаше нито един от многобройните пирове, които Бор организираха в чест на завърналите се герои от някогашната война с Джан. Нямаше как да знае, че една от основните причини за банкетите бяха недодяланите опити на Ото да изтръгне Стен от мрачното му настроение и самообвиненията. Но не можеше да не забележи колко отнесен изглежда почетният гост, колко е разсеян, как не обръща внимание на нищо, сякаш беше потънал в някаква неизмерима мъка. Струваше й се невероятно трагично — но и романтично.
Най-накрая обаче събра смелост да се изправи пред великия Стен. След като размисли как ще е най-добре да се представи, тя си купи толкова дързък костюм, че се изчервяваше дори при мисълта, че ще стои в гардероба й. Когато го облече и се погледна в огледалото, понечи да издърпа чаршаф и да се закрие. Подчерта безукорните си черти с най-екзотичния и скъп грим, който успя да намери, после се поръси с парфюм, за който продавачът беше казал, че ще накара силните мъже да паднат в нозете на всяка жена, която е достатъчно умна, за да избере точно това ухание.
После отново се осмели да хвърли поглед в огледалото. Реши, че прилича на евтина курва. Ако мъжете харесваха подобно нещо, можеха просто… не можа да измисли какво трябва да направят, но беше сигурна, че ще е нещо доста неприятно. Това се отнасяше и за Стен. Майната му. Трябваше да я приеме такава, каквато е.