Бор започнаха да разчистват кораба. Имаха ясни заповеди: никакви затворници. Трябваше да запишат всичко с камери.
Целият екипаж беше избит, до крак. Смъртта им беше заснета от Синд и останалите „оператори“. Образите бяха подбирани за максимално въздействащ ефект на смесващия панел в контролната зала на Стен и после препредавани по имперската командна връзка.
Бойният дух на младите бойци в никакъв случай не се повишаваше, когато виждаха на корабния екран как техни другари вдигат умолително ръце, но въпреки това ги колят като прасета. Някои кораби заглушиха тази честота — но пък загубиха връзка с командването за известно време, докато се създаде втора сигурна връзка. Други капитани оставиха екраните включени, та всяка част от касапницата да се запечата в съзнанието на екипажите им и да ги настърви.
Отряд „Джанчид“: Защитниците на транспортните кораби бяха леко въоръжени и слабо бронирани. Не успяха да окажат сериозна съпротива срещу оръжията на Бор. Шест от единайсетте бяха извадени от строя, след като получиха попадения. Два продължиха да се сражават с всички сили. Другите три избухнаха и се разлетяха на парчета. Бор загубиха един от корабите си.
От шестте контролни кораба бяха изпратени техници, които поеха управлението на навигационната система на транспортните кораби. Бор ги обградиха и плениха. Но това не беше достатъчно. Ако не успееха да завладеят повече транспортни кораби с АМ2, мисията на Стен щеше да се окаже провал. Но моряците от отряд „Джанчид“ имаха инициативата.
Двата все още съпротивляващи се контролни кораба бяха принудени да се предадат. След което се качиха на бордовете им и ги овладяха. Освен това електронните специалисти бяха успели да прехванат контролните честоти на два от унищожените кораби.
Командирът на отряда издаде заповед. Постепенно конвоят — пънчето на гъбата — се изви. Бор отклоняваха транспортните кораби така, както влекач би поел управлението на повреден кораб при кацане.
Тежките ескадри от крайцери реагираха късно на атаката, но реагираха и се подредиха за контраатака.
Стен видя контраатаката на екрана, сложи още един индикатор на формацията и го изпрати.
— До всички флотски единици — изкрещя той. — Индикирани са нови цели. Първостепенни цели. Самостоятелно командване. Тръгвайте!
Не дочака потвърждение и обяви:
— Ото, влизаме във втора фаза.
Ото натисна един превключвател. На прехванатата командна честота започнаха да се излъчват предварително заснетите кадри: мрачният и тежковъоръжен Ото се извисява над камерата, до него се виждаха Стен и още един страховит Бор. Наистина, представлението беше замислено от Стен, но той съзнаваше, че не изглежда дори и наполовина така зловещо, като Ото.
Гласът на вожда на Бор изгърмя:
— До всички имперски единици! Безсмислено е да продължавате съпротивата. Нареждаме ви да се предадете. Изстреляйте сигнали жълто-синьо-жълто, за да спасите живота си. Корабите, които се предадат, ще бъдат пощадени.
Стен не беше толкова глупав да се надява, че подобна евтина уловка ще му поднесе на тепсия целия флот. Но целеше да всее допълнително объркване.
Така и се получи. Няколко кораба се подчиниха. Някои от тях бях обстреляни от други имперски кораби. На трети пък изплашените моряци се вдигнаха на бунт и това създаде на офицерите по-належащи проблеми, отколкото ставащото навън.
Трийсет и девет кораба на Бор се врязаха в строя на крайцерите и внесоха допълнителен хаос. Откраднатите транспортни кораби бяха изведени от зоната на битката. Отдалечаваха се с максимална скорост.
Сега, помисли си Стен.
— До всички единици. Изтеглете се!
Това беше повратната точка. Бе откраднал скапаното им съкровище. Имперските войници имаха два възможни избора. Помоли се — как, по дяволите, бяха имената на онези богове на Бор, по дяволите, на който и да е бог — помоли се… да му донесат късмет. И дано проклетият адмирал останеше все така последователен.
А Грегор беше точно такъв. След като най-накрая беше успял да прокара втора сигурна командна връзка към флота си, той трябваше да нареди общо преследване на нападателите, под индивидуално или ескадрено командване. Но не го направи. Може би беше чувал за битката при Хатин, където Саладин подмамил армията на кръстоносците в пустинята и после ги избил малко по малко. Доколкото можеше да прецени, не беше невъзможно някакви части да чакат в засада.
Нареди флотът да се прегрупира — по части, ескадри и после в основната флотска формация. Прегрупирането най-малко изискваше визуален стандарт, към който войниците да се придържат. Но това бойно поле нямаше обозначения. Корабите търсеха своите водачи. Комуникационните връзки бяха потънали в хаос. А невъзможните команди на Грегор допълнително утежняваха положението.