Известно време Рашид не обръщаше внимание на обидите и заплахите. После се случи следното: супникът се разби в стената. Този, който го беше хвърлил, го последва. Някой извади нож. Ножът се пречупи надве и Рашид се опита да стори същото със собственика му. Останалите от екипажа се нахвърлиха върху Рашид и последваха супника в полета си към стената.
Късно през нощната вахта, когато чу бумтенето по вратата, Рашид реши, че екипажът се отличава със забележително упорство. След като тупурдията спря, Рашид разбуди моряците, които не бяха на смяна, и ги накара да отнесат отмъстителите в лазарета. Превърза ги, доколкото можа. Нямаше нито необходимите средства, нито знания, за да намести счупения нос на втория мъж, но се утеши, че не е нито първият, нито дори най-вероятно десетият, който го е разбивал. Намести крака на третия и на следващия ден, когато Моран заплаши да заключи безполезния засега моряк, Рашид го убеди, че може да го използва като помощник в кухнята.
Не че имаше какво да се прави между приземяванията. На нормален кораб сигурно щеше да има поддръжка, оправяне на товара и така нататък. Но на „Сантана“… Защо да си правят труда? Изтъркай ръждата и спокойно можеш да минеш през дупката, която ще се образува в корпуса.
Това създаваме допълнителни поводи за недоволство — екипажът нямаше с какво да се занимава, когато не беше на вахта. Моран не беше чак толкова жесток помощник-капитан — стига моряците да не му се пречкаха и да се явяваха на вахта, той не ги закачаше.
Много, много глупаво, помисли си Рашид. Обстановката се нажежаваше. Унинието на екипажа прекрачваше границата на оплакванията. Бяха започнали да си шушукат нещо. Заговорничеха тихо по коридорите или в неизползваните отсеци. Такива разговори можеха да бъдат само за убийство или метеж. Или и двете.
Рашид наблюдаваше внимателно и надаваше ухо. Имаше трима моряци, за които предполагаше, че са водачите на начинанието. Използва новопридобития си помощник, за да научи повече за тях.
После ги потърси. Единият беше участвал в нощната нападателна група. Т’Орстен беше от хората, които си търсят белята и вечно се забъркват в неприятности. Заплаши Рашид, че част от тези неприятности ще му се стоварят на главата при първия удобен случай.
Втората беше обикновен бияч. Кади. Гризеше я завист, че Моран е по-опасен бияч от нея.
Третата не беше толкова елементарна. Инженерен техник Питкерн. Тя се опитваше да говори като другите и отчасти успя. Но Рашид долови белезите на образованост в речта й, затова концентрира вниманието си към нея. И това беше забелязано.
Тя го потърси в каютата му.
— Исках да попитам нещо за вечерята — рече и посочи към комуникационната уредба.
— Чисто е — отвърна Рашид. — Моран или някой друг беше поставил подслушвателно устройство. Вече не работи.
— Твърде добре си запознат с тези неща за обикновен готвач.
— Не ги разбирам чак толкова. Просто съм внимателен.
— Да не си от КДТ?
Рашид поклати глава.
— Знаех си. „Превози «Пийз»“ не наемат други освен стачкоизменници. Или такива, които нямат профсъюзна карта.
— Като теб?
— Трудно е да се държиш на положение, след като си бил без работа няколко години. Освен това там, откъдето се качих, организирането на профсъюз беше малко рисковано.
Любопитството на Рашид към Питкерн беше задоволено. Времената за корабния, докерския и транспортния профсъюз бяха тежки. Организацията се славеше като борбена и съвсем разбираемо агресивна, когато биваха нарушавани правата на членовете й. Сривът в имперската икономика обаче беше дал възможност на работодателите не само да налагат неправомерни договори на работниците на всеки космодрум, но и да вписват в черните списъци всеки представител на профсъюза.
— Причината, поради която исках да поговорим, е, че този дракх не може да продължава както досега — каза Питкерн. — Ако Моран не пребие някого до смърт, Джарвис ще се нафирка и ще ни закара право в някоя умираща звезда.
— Метеж не се прави лесно.
— Никой не е споменал такова нещо. Все още.
— Какви други възможности имате — имаме? Не виждам спасители на хоризонта.
— Бързо схващаш — кимна Питкерн. — Разбира се, другите още не са го осъзнали.
— Колко участват?
— Десет. С теб ще станат единайсет.
— Не е зле за начало, но предимството не е наша страна. Ако развеем черния флаг, ще си навлечем страхотни последици. Особено ако някой офицер бъде убит или оставен да умре. Властите стават враждебни, когато се случи такова нещо. Ще ни преследват и ще ни избият.