Кенна се изтъпани пред него, озарявайки половината док с усмивката си.
— Как е, приятелю? — попита той. — Аз съм солон Кенна. Скромният представител на тези бедни работещи същества.
После, докато се здрависваше с него, Кенна се наведе и прошепна:
— Получих известие, че ще пристигнеш. Трябва да поговорим по-късно.
Рашид се поколеба, кимна и каза:
— Прав си. Трябва да поговорим.
Системата Кайренес беше съвкупност от десетина населени агросветове и голямата пристанищна планета Дюзабъл. Тук покойният Танз Суламора беше натрупал второто си състояние — с корабостроителство. Заводите, работили на три смени по време на войната, сега бяха изоставени. АМ2 кризата беше ударила почти всичко на Дюзабъл.
Това би се отразило зле на всяка планета. Но за Дюзабъл беше катастрофално. Защото системата Кайренес беше политическа отживелица. На Дюзабъл всъщност имаше една индустрия: политиката. Почти нямаше създание на планетата, което да не дължеше своето съществуване на някой покровител — бил той просто наркодилър, работник, полицай, бизнесмен, джойбой, началник на отдел или самия тайрен Йелад.
Системата беше тромава, корумпирана до самите си основи, но беше работила векове, и то добре. А от трийсет години я управляваше тайрен Йелад. Неговото влияние беше толкова всеобхватно, че никой не хранеше големи надежди, че някога може да бъде победен. Все пак това, че печелеше с лекота изборите на всеки четири години, не означаваше, че противниците му са напълно безпомощни.
В системата имаше и проверки, и отчетност. Какво от това, че те също бяха заразени от корупцията. Подчинен на Тайрена беше Съветът на солоните. Всеки негов член ръководеше група от окръзи и награждаваше техните гласоподаватели с работа, съвет или влияние. Съвършеният солон се грижеше никой да не остане незащитен. Ако някой имаше проблеми с парите за храна, отиваше при окръжния капитан. Същото се отнасяше за съпруг или съпруга, чиято половинка пиянстваше или буйстваше. В болницата се осигуряваха платени престои. Глобите биваха намалявани или дори опрощавани.
А парите за подкупи се лееха постоянно. Проститутките плащаха на сводниците си, които на свой ред плащаха на полицаите. Самите полицаи плащаха за участие в доходни акции или за да бъдат включвани в ценни удари, като нравствените престъпления, или преминаването през богатите курортни области. Също така плащаха за ранг, който ги поставяше по-високо в стълбицата на мордида. Шефовете на мафията плащаха и на полицаите, и на политиците. А всички дружно плащаха на окръжните капитани, които на свой ред изливаха кредитите в касите на солона, който контролираше областта им.
Солоните, на свой ред, поделяха мордидата с главните си водачи, които ръководеха цялото представление. Тайрен Йелад беше добър пример за такъв водач. Беше дошъл на власт като реформатор, както и тайренът преди него. На тези избори надеждата за реформи се свързваше със солон Кенна, председател на Съвета на солоните и най-отявленият враг на Йелад. Силата на Кенна идваше от профсъюзите и най-вече от КДТ, което бе и причината след три опита и три поражения Кенна да бъде убеден, че тази година има най-добри шансове. Ордите безработни същества бяха поставили тежка ръкавица на ръката му. Беше блъскал с нея по Йелад повече от шест месеца. Но досега, две седмици преди изборите, все още не беше успял да го повали. Ако и сега не сполучеше, дългата му кариера щеше да приключи — освен ако не станеше чудо. Надяваше се Рашид да се окаже това чудо. И колкото повече говореха, толкова повече се убеждаваше в това.
По някое време Рашид го запита за финансовата ситуация и доколко пълни са касите за кампанията му? Кенна отговори, че има достатъчно. Рашид поклати глава и го посъветва да намери повече, много повече. Кенна попита защо.
— Първият закон на Унрух — поясни Рашид. — Парите са майчиното мляко на политиката.
Отговорът разкриваше много неща. Този мъж не беше сух учен, изследвал политическите науки. Кенна беше загубил твърде много избори заради такива хора. Рашид очевидно беше познавач на уличната политика, знаеше как се играе играта от върховете до низините.
Кенна откри, че му е лесно да бъде открит с Рашид, защото… този човек разбираше, по дяволите! Беше абсолютно наясно! Следващият въпрос обаче го изхвърли във временна орбита.
— Защо ми казваш всичко това? — попита Рашид. — Какво мислиш, че бих могъл да направя? Аз съм само корабен готвач. При това метежник.