Така че идеята на Уолш беше Тайният съвет. Тяхна беше вината, че след смъртта на Императора нещата са се объркали. Тяхна беше вината, че няма АМ2, чиято липса предизвикваше тези мрачни времена. Йелад ще е принуден да ги защитава. Иначе щеше да му е спукана работата.
Когато спомена тази идея за пръв път преди началото на срещата, Кенна така се толкова развълнува, че за миг се изкуши да забрави за сделката с Уолш и да продължи собствената си кампания по този начин. Рашид обаче не се съгласи. Изтъкна, че тъй като Кенна е вече председател на Съвета на солоните, Тайният съвет ще бъде силно засегнат от подобна атака и не е в негов интерес да стане обект на подобен род внимание. Докато говореше, почувства някакъв вътрешен дискомфорт, макар че отново не можеше да каже защо.
— Нека Чучелото го направи — каза Рашид. — Ще решат, че той просто се хваща за сламка, защото по никакъв друг начин не би могъл да спечели. Така или иначе, няма да ги е грижа какво говори Чучелото и няма да обърнат внимание на цялата работа.
Всичко това нямаше нужда да се казва на Уолш. Аври схващаше ситуацията, което беше повече от достатъчно.
Кенна беше в приповдигнато настроение, когато напуснаха бара. Всичко се развиваше по план. Рашид искаше да поддържа доволството му, затова го похвали за представянето.
— Номерът, който направи току-що, е измислен от голям майстор — рече Рашид. — Нарича се „ростомас“6.
— Което значи? — поинтересува се Кенна, повдигайки вежди.
— Значи, че глупаците в града вече са на наша страна — отвърна Рашид.
Кенна не спря да се смее по целия път до щаба.
Имаше и други срещи с персони на ключови позициии, които трябваше да бъдат подкупени, уведомени, заплашени или да им се приложи някаква комбинация от трите. Резултатите бяха приятно еднакви.
Имаше една среща обаче, която Рашид сметна, че трябва да проведе сам.
Името на шефката на мафията беше Пави. Тя беше известна като най-безмилостната, най-предпазливата и най-злопаметната от всички престъпни кралски особи на Дюзабъл. Нейната територия включваше десетина от независимите окръзи. Тя контролираше всичко, свързано с порока: от женска и мъжка проституция до най-пристрастяващите наркотици. Нейните лихвари бяха най-безпощадните и най-добре информираните. Крадците й бяха най-хитроумните.
Освен това Пави беше и изключително красива.
Беше средна на ръст, но в прилепналото трико, което носеше, когато посрещна Рашид, краката й сякаш стигаха до сливиците. Косата й беше тъмна и къса и имаше най-черни очи, които беше виждал — с твърди, блестящи, елмазени искрици изобретателна интелигентност. Срещнаха се в уютната малка стая в простиращия се цял квадратен километър развъдник на порока, който тя наричаше Клуба.
След предварителните приветствия Пави даде знак на помощниците си да ги оставят насаме. Рашид вече беше претърсен за оръжия в бункера точно преди входа. Не че Рашид не можеше да прекърши тази дълга и изящна шия с една ръка — тя добре разбираше това. И все пак се освободи от телохранителите си. По погледа й разбра, че вече го е преценила. Беше дошъл да сключи сделка, а не да извършва убийство.
След като биячите излязоха, тя доля чашите с любимия си ароматен ликьор, събу обсипаните със скъпоценни камъни чехли, облегна се на мекото канапенце и сви крака под себе си. Вдигна чаша в безмълвна наздравица и отпи. Той я последва.
— А сега ми разкажи какво ти се върти в ума — измърка тя. Рашид не се подведе — това беше мъркането на смъртоносна тигрица.
Описа й програмата си. Измамата е в ход, уведоми я, макар че не можеше да каже как точно ще се развие. Пави кимна. Тази подготовка беше вече уговорена с хората на Кенна. После й съобщи какво очаква от нея, като обрисува само най-важното — дребните подробности можеха да бъдат уточнени по-късно. Усмивката на Пави разцъфваше, докато го слушаше. Харесваше й. Тая операция щеше да им излезе доста скъпичка. Засмя се няколко пъти, после му каза какво иска в замяна — сума, която би направила малка планета щастлива поне за година. Рашид намали цената с една четвърт, но само защото усети, че тя няма да му повярва, ако не се опита. После Пави го изненада.
— А какво печелиш ти? — попита тя. — Какво поиска от Кенна?
— Всъщност все още нищо — отвърна Рашид.
— Мъдро — кимна Пави одобрително. — Ако спечелиш, можеш да поискаш поне толкова, колкото ще даде на мен.
Рашид осъзна, че е права. Всъщност Кенна му беше задал същия въпрос. Какво иска в замяна? Смути се от отговора му — че ще научи, когато всичко приключи. А защо беше постъпил така? Представа нямаше.