И когато се надигна общественият вой — подет и разпален от новинарите на Кенна, — съдията се измъкна от града и се оттегли да живее с новопридобитото си богатство, като остави тайрен Йелад да опере пешкира.
Аври превъзнасяше Рашид до небесата за вдъхновената му мръсна работа.
— Стой и гледай — каза й той. — Изненадите продължават.
Сокът се вкисна толкова много в някои ключови окръзи, че почти се спече.
Ченгетата започнаха да преследват ченгета. Мафията преследваше всички. Магазините бяха бомбардирани, публичните домове разграбвани, а комарджийските бърлоги бяха изтърбушвани. Биячите се сблъскваха с други биячи, а невинните бяха притиснати по средата — ако изобщо някой на Дюзабъл попадаше в тази категория. Върхът на всичко беше Маршът на майките за Ким.
Две хиляди вбесени жени от нейния окръг. На огромни знамена беше изваян невинният профил на скъпото дете. Имаше виене, плач и много живописно скубане на коси. Снимачните екипи на Кенна ги следваха, за да предадат събитието, разяснявайки на зрителите си за хиляден път ужасния инцидент. Включиха много кадри в близък план на зашеметения й баща, който се клатушкаше в началото на шествието. Таткото изглеждаше чудесно, препил с наркобира и със зачервени от лудуване в публичния дом очи, където хората на Рашид го бяха завели. Беше истинско олицетворение на скръб и покруса.
Като крещяха обиди, жените тръгнаха към щаба на тайрена, където ги очакваше кордон от полицаи. Блюстителите на реда бяха напълно екипирани срещу безредици — шлемове и щитове, палки, газ и упойващи куршуми.
Жените стигнаха до стената от полицаи. Виковете и крясъците се усилиха. Снимачните екипи заснеха всичко.
Внезапно от едната страна на улицата се появи гравикамион. Полицаи със същото снаряжение като охраняващите тайрена наизскочиха и започнаха да ритат, блъскат и бият с палки хората от тълпата. Жените пищяха от болка, докато сащисаните истински ченгета зяпаха изумени. Кои бяха тези? Фалшивите полицаи изчезнаха някъде, когато жените се окопитиха и се настървиха. Битката щеше да влезе в историята на Дюзабъл. Стотици майки бяха бити и цялата планета видя този позор.
Името на Йелад бързо се превърна в синоним на дракх.
Чучелото се справяше отлично.
Най-добрите изследователи и автори на речи, които мордидата можеха да купят, изсипаха тонове атаки срещу Тайния съвет. Бяха създадени рекламни клипове, които биха накарали и разгонен бик да се втрещи. Рашид беше в непрекъснато движение, късаше и слепваше нещата отново.
Солон Уолш се справяше. Отлично.
Започна с доста тъжно изявление за трудния живот на Дюзабъл, като остави отворен въпроса кой е виновен за неприятностите. Но при следващото си появяване той възприе ролята на ядосан и предаден гражданин. Беше препълнен с факти, които сега представяше на вниманието на избирателите. АМ2 умишлено се отказваше на Кайренес. Ценните договори се отхвърляха. Солон Уолш търсеше справедливост в поредица от пламенни речи. Сега Дюзабъл има нужда от силна ръка, проповядваше той. От човек, който не дължи нищо на дяволските управници от Тайния съвет.
Първоначалната реакция на тайрен Йелад беше слаба. Беше изненадан от развитието на кампанията на Уолш. Но Аври увери Йелад, че всичко това е част от плана му да отклони подкрепата от Кенна. Тъй като лично плащаше кампанията на Уолш, Йелад се успокои. Колкото до нападките към Тайния съвет, какво го интересуваше? Тези възвишени същества определено не биха обърнали внимание, тъй като атаките идваха от фиктивен кандидат като солон Уолш.
Но за да се подсигури, накара своите автори на речи да направят дребни корекции в изявленията му. Изнесе няколко вяли речи, в които защитаваше Тайния съвет.
Рашид обаче се постара да раздуе всяка дума от тях. Обърна вялата реч на Йелад в яростна защита на Съвета и раздуха цялата работа чак до небесата.
А след това се разбушува и целият останал дракх: вкиснатият сок.
Вътрешната полицейска война. Атаките на мафията. И тъй нататък, и тъй нататък. Йелад беше толкова зает да тича насам-натам и да се опитва да запуши пробойните, че не забеляза, че солон Кенна — неговият главен враг — почти е изоставил кампанията си.
Три дни преди изборите тайренът свика извънредно събрание. Самочувствието му беше разклатено.
Йелад изглеждаше доста странно — кльощави ръце и крака, но огромно шкембе по средата. Избираше шивачите си така, че недостатъците му да бъдат подчертавани, а не прикривани. Дрехите бяха от малко по-скъпи материи, отколкото средната класа можеше да си позволи. Живееше в същия малък окръг, където се беше родил. Беше мил с майка си, говореше добре за жена си и се отнасяше с разбиране към неприятностите, в които децата му се забъркваха. Всичко това бе продукт на десетки кампании. Те внушаваха: като човек от народа, Йелад притежава много от човешките недостатъци, но също и много родени от семейството и дома силни страни. Това беше една от основните причини да печели мандат след мандат. Без да се брои огромното му влияние, разбира се, или гигантската му смазана машина. Тази нощ обаче нищо не вървеше както трябва. Йелад беше почти пиян — един от многото лоши навици, които беше придобил през дългите години на лесни победи.