Свъсените вежди на Уолш бяха произведение на изкуството.
В средата на деня извънредната пресконференция, свикана, за да опровергае твърдението на Уолш, беше отменена. Имаше още лоши новини от Двадесет и втори окръг: в единствения мост бяха открити огромни пукнатини.
От Двадесет и втори бяха гласували не повече от седемстотин души — което значеше, че Йелад нямаше как да се възползва и от гласовете на мъртвите.
След мръкване първите неколкостотин натоварени с фалшиви избиратели гравикамиона се отправиха към столицата. Йелад разпращаше малки подкрепления. Те щяха да бъдат ескортирани от секция до секция, за да гласуват за тайрена, като щяха да получат разписка за всеки глас. Разписките можеха да се осребрят. Във всеки от камионите имаше по няколко опитни професионалисти, способни да обиколят двеста-триста места за гласуване преди края на изборите в полунощ. За тях това беше доста доходна работа.
Силите на Рашид ги причакваха в алеята. Когато се появи първият камион, те се втурнаха напред. Размахваха бухалки и хвърляха бутилки със запалителна течност. Гласоподавателите от първия камион бяха извлечени навън и пребити. Камионът беше преобърнат на една страна, а след това беше подпален, за да блокира пътя.
Не че имаше действителна нужда от барикада. С другите камиони се справиха бързо. Нямаше преследване. Рашид беше набил в главите на всички, че каквото и да става, трябва да изпипват и подробностите. Някой разби сейфа в камиона и започна да раздава фалшивите карти за гласуване — още един малък детайл в плана на Рашид.
Гилиа беше закален ветеран с двадесетгодишен стаж в силовите кампании и мръсните номера. Но напоследък се улавяше, че става небрежен, и вече мислеше за оттегляне. От лоялност към Йелад реши да остане за тази последна кампания. За това решение помогна и прогнозата на експертите, че това ще е най-лесната кампания досега. Кенна нямаше особени шансове, така че пред Гилиа се отваряха огромни възможности. Ако изиграеше картите си добре, щеше да се пенсионира почти толкова богат, колкото и самия тайрен.
Когато Гилиа нареди на водещото превозно средство да завие към Сто и трети окръг, вече беше наясно, че е бил пълен глупак да се заблуждава така. По улиците се мълвеше, че Йелад губи поголовно из целия Дюзабъл. Наказателните отряди, пратени да вразумят непокорните избиратели, бяха пребивани. На няколко места боевете бяха прераснали в мащабни безредици. Сам Гилиа беше видял едно от окръжните представителства на Йелад обхванато от пламъци — и това беше едва в първия час от вечерната работа. Горящи барикади и крещящи тълпи бяха запречили пътя му към осем окръга.
Междувременно някои от най-верните поддръжници на Йелад крещяха особено оглушително. Гилиа никога не беше посрещан с такава истерия от електоралната маса. Екипите му за превоз бяха под огромно напрежение. Извадките показваха, че подкрепата за Уолш е голяма и продължава да нараства. Трябваше бързо да намери начин да обърне ситуацията.
Гилиа се беше специализирал в умението да пречи на верните избиратели на противниковата страна да се доберат до избирателните секции.
Както почти навсякъде, старите и болните гласуваха за сигурността. А след като години наред бяха подкрепяли една партия, не беше много вероятно да прехвърлят симпатиите си просто така. Пък и дължаха цялото си съществуване, колкото и жалко да беше, на същата тази сигурност. Цялото социално подпомагане беше под прекия надзор на окръжния капитан.
Тези гласоподаватели не ходеха сами до избирателните секции. Проблемът се решаваше с традиционните средства. Имената на тези ценни избиратели бяха записвани от окръжния капитан, който раздаваше списъка на транспортните екипи. В навечерието на изборите превозни средства с името на съответния кандидат обикаляха отделенията, събираха възрастните и сакатите и ги доставяха до избирателните секции, за да дадат гласа си, а после ги връщаха у дома.
А Гилиа, и другите като него, трябваше да се погрижи това да не се случи.
Тази вечер той имаше двадесет гравиколи под свое командване, всички пребоядисани и изрисувани с лика на солон Уолш. Планът винаги беше един и същ. Шпионите във вражеския лагер щяха да съобщят програмите и имената. Гилиа ще изпрати хората си в съответните окръзи. Гравиколите щяха да минат по всяка улица, от врата на врата, ако беше необходимо, и щяха да подлъжат старците да се качат. После щяха да ги изхвърлят на петдесет-шейсет километра, изоставяйки ги далече от техните избирателни секции.
Когато стигнаха до бизнесцентъра на сто и трети окръг, Гилиа даде заповед. Конвоят се раздели и се насочи към съответните квартали. Гилиа и двамата му биячи продължиха сами напред.