Беше се срещал със смъртта преди. Във въздуха и на земята. Знаеше какво става. Ако оцелееш, трябва да продължиш да живееш — беше закон, нещо като гравитацията. Ако умреш — ами това е. Тези, които остават — продължават.
Реално погледнато, нямаше никакво значение дали двете парчета тъкан, наречени Джейк Графтън и Флап Ле Бо, ще умрат тук или някъде другаде; сега, след седмица, след трийсет или петдесет години. Земята пак ще се върти, животът ще продължава за всички останали, историята няма ни на йота да се промени.
За него беше важно. Не му се умираше. Нито сега, нито друг път. Сигурно и Флап се чувстваше така.
Да им го начукам на пиратите! Задници нещастни! Да убиваш и крадеш без грам мисъл за другите. Тяхното си е тяхно.
Докато мислеше за пиратите, го обхвана тих бяс, който омете всякакви признаци на летаргия в него. Той се изправи и погледна към Флап, който също се бе свил на пода. Не спеше.
— Трябва да измислим как да ги наебем.
— Някакви идеи? — попита сухо Флап.
— Ако ни застрелят, трябва да очистим поне двама от тях. Не мисля, че ще го направят в тази дупка. Кръвта и пробойните от куршуми са неща, за които няма лесно обяснение. Сигурно ще ни качат горе, ще ни вържат по една верига и ще ни бутнат зад борда. Или първо ще ни разстрелят.
— И...
— Ако ни изправят на борда или нещо такова, аз ще им отвлека вниманието. Така ти ще имаш възможност да направиш нещо. Струва си да откараме на оня свят с нас един-двама.
— Защо?
— Не ми се прави на интересен.
— Какво значение има дали са с двама повече или по-малко?
— Ще ги оставиш ли да те гръмнат без бой?
— Не. Аз съм доста труден за убиване. Но ако решат да ни очистят, рано или късно гризваме дървото.
— Това искам да кажа. Като се изправим пред дявола, по-добре е да сме повече.
Флап се изхили. Не прозвуча много убедително.
— Едно се чудя, Графтън, защо си във Флота, а не в Морската пехота?
— Флотът е на друго ниво.
Продължиха да обсъждат още час как да убият поне един или желателно — двама от пиратите.
Джейк знаеше, че за две секунди Флап може да убие двама души с голи ръце. Единственият им шанс беше Джейк да създаде достатъчно разбъркване, за да даде тези две секунди на Флап. Той не го каза точно така, а и Флап си затрая. Беше очевидно. Нямаха шансове за оцеляване, особено срещу автомати. Но ако пазачите им дадяха и най-незначителната възможност...
Когато приключиха, и двамата бяха толкова уморени, че заспаха веднага, свити един до друг.
Час по-късно ги събуди ревът на реактивни двигатели. Заглъхна за малко и пак се увеличи. Отново заглъхна, останаха само звуците на кораба. Самолетът не се върна повече.
Пиратите дойдоха за тях, след като слънцето залезе. Щом чуха дрънкането на катинара, те се изправиха и застанаха от двете страни на вратата. Тя се отвори — на изхода стояха двама с готово за стрелба оръжие.
Единият им посочи с дулото на автомата да излизат.
Пръв излезе Джейк, Флап го последва. Бяха решили, че е безсмислено да предприемат нещо в тесния проход. Тръгнаха напред с наведени глави, като се стараеха да изпълняват точно командите.
Когато се качиха на палубата, видяха, че брегът е наблизо. Различаваше се в здрача. Имаше скали, но непосредствено зад тях започваше тъмната джунгла. Не повече от петстотин ярда. Повърхността беше гладка, без вълни. Катерът се намираше в устието на някаква река и плаваше нагоре, срещу течението.
Пиратите ги подкараха към кърмата. Тук палубата беше едва шест фута широка. Флап изглеждаше уплашен и бе вдигнал ръцете си високо над главата. Други двама чакаха до перилата, обърнати към тях. Държаха автоматите пред гърдите си.
— Четирима — промълви Джейк, — Господи...
Точно когато стигнаха на кърмата, някъде високо над тях прелетя самолет. Погледнаха нагоре.
— Посочи го — изсъска Флап и Джейк ентусиазирано махна към самолета. Флап хвърли бърз поглед зад себе си.
Това, което се случи в следващия миг, стана толкова светкавично, че Джейк почти не успя да реагира. Флап се обърна и замахна. Острието на ножа се заби в слънчевия възел на този, който беше зад него. Бандитът направи крачка и погледна ужасен към дръжката на ножа, която стърчеше от гърдите му.
Другият зад него гледаше нагоре, търсейки самолета. Той наведе очи и само успя да мерне Флап, който вече бе преодолял делящите ги десет фута. Вдигна приклада, но вече беше късно.
Със страхотен замах Флап преряза гърлото му от ухо до ухо. Кръв плисна от няколко артерии и трупът се свлече на земята. Продължавайки движението на ръката си, Флап се дозавъртя и наръга първия в левия бъбрек. Той все още беше на крака и се опитваше да насочи автомата си.