В същото време Джейк се хвърли към двамата пред него. Те също бяха погледнали нагоре и това му позволи да ги достигне. Успя да ги събори на земята с класическа хватка на нападател от американския футбол.
Докопа единия автомат и замахвайки като с палка, го стовари върху адамовата ябълка на близкия пират. Другият обаче бе успял да вдигне автомата си и стреля. Дулото бе на инчове от ухото на Джейк. Оглушен и уплашен до смърт, той захвърли своя автомат и отблъсвайки цевта на калашника пред себе си, стовари кроше в лицето на противника. Юмрукът му се плъзна по челото на пирата, който продължи да стиска автомата. Джейк замахна отново. Този път ударът му попадна в средата на лицето и мъжът падна на палубата. Джейк изкопчи оръжието от ръцете му и с все сила го удари с приклада по гърлото.
Той се изправи и замахна, готов за нов удар, но видя, че Флап вече прибираше ножовете си. Малкият, който беше за хвърляне, влезе в канията на гърба му, под летателния костюм. А големият, с триъгълното острие, се скри в левия му ръкав.
Ле Бо вдигна един калашник, погледна към затвора и изстреля по един куршум в четиримата, които лежаха на палубата. После се усмихна на Джейк:
— Живи сме, за Бога!
Джейк грабна автомата, който лежеше в краката му, свали пълнителя и го прибра в един от джобовете на гърдите си.
— Не ми каза, че имаш ножове.
— От тринайсетгодишен не съм се разделял с тях.
— Дай да видим дали може да стигнем до мостика.
— Ако стане прекалено горещо, скачаме.
— О’кей.
Флап вдигна автомата си и тръгна по десния борд, Джейк — по левия. Мостикът се надвесваше над палубата. Някой се мерна в един от прозорците и Джейк стреля. Стъклото се разлетя, но главата се скри. Пропуск.
Пред него имаше отворен люк със стълба, вероятно за машинното. Джейк го затвори и завъртя лоста. Огледа се за нещо, с което да го законтри, но не видя нищо подходящо.
Стигна до нов люк — този явно беше за преминаване през надстройката до десния борд. Спря, не знаеше какво да прави. Потта се стичаше в очите му. Беше ужасно жаден. Какво ли не би дал за глътка вода!
Главата на Флап се показа от другата страна. Той видя Джейк и се приближи.
— Защо стреля?
— Видях един на мостика.
— Има поне още петима на това корито. Вероятно повече.
— Защо не идват?
— Сигурно вече сме близко до базата им. Когато спрат на кея, някой ще се погрижи за нас.
— Трябва да се махаме от тук.
— Ще ни разстрелят във водата.
Джейк избърса потта от очите си и се замисли:
— Сигурно има някой долу. Стълбата е от левия борд. Ти отиваш напред и ги държиш на разстояние. Аз ще сляза в машинното и ще се опитам да прецакам двигателите. После скачаме.
— От коя страна?
— Лявата, след пет минути.
— Часовникът ми не работи.
— Около пет. Или щом спрат двигателите.
— О’кей.
Джейк провери дали е чисто и се върна до люка за машинното. Отвори го и го подпря. Стълбата се оказа стръмни стъпала.
Ох, защо ли трябваше да се прави на герой?
Да вървят по дяволите! Сутринта, когато пиратският катер се показа на хоризонта, двамата с Флап бяха с прочетени молитви.
С готов за стрелба автомат, той започна да слиза. Очакваше неизбежния куршум всеки миг.
Приличаше му на бавно самоубийство.
Пространството около края на стъпалата бе оградено с кондензационна преграда. Джейк се спря за малко, избърса потта от ръцете си и внимателно вдигна автомата. Погледна иззад преградата с едно око. Пред него, по посока на кърмата, имаше тясна пътека между двата дизела на катера. Видя нечий крак. По-точно задната страна на крака. Дръпна се обратно и по същия начин погледна в другата посока. Нямаше никой.
Хубаво. Назад — поне един. Напред — чисто. Ще излезе на пътеката и ще стреля. После веднага ще се обърне.
Добър план.
Ще го уцелят. Няма начин.
Пое дълбоко въздух и издиша бавно. Сърцето му навърташе по миля на минута.
Сега!
Той скочи и натисна спусъка.
Човекът натягаше с гаечен ключ някакъв кран. Куршумите го подхвърлиха. Джейк се завъртя. На вратата се появи друг и пусна един откос, в следващия миг куршумите поразиха и него.
Нещо удари Джейк отстрани и го завъртя. Той политна, но се опря на десния двигател и погледна към кърмата. Човекът лежеше неподвижно. Другият, до вратата, бе получил поне три парчета в гърдите.
Джейк извади втория пълнител и го смени. Лявата му страна беше като изтръпнала. Шок. Той тръгна с неравна походка назад. Видя, че в пълнителя, който бе пуснал на земята, има още около десетина патрона и го прибра.