Чу гърмежи на палубата. Флап. Моля те, Господи, не позволявай да го очистят.
Видя горивните кранове. Онзи с ключа завинтваше един от тях. Резервоарът сигурно бе зад преградата. Но кои от всичките тръби подаваха горивото? Той избра две, които вървяха над двигателите и отиваха към дюзите. Прехвърли автомата в лявата си ръка и започна да завива крана за десния двигател. След като го затегна, се прехвърли на левия. Ако бе уцелил крановете, двигателите щяха да спрат след около минута.
Не можеше да чака така. Огледа внимателно преградата и видя червен кран близо до долния ѝ край. До него имаше къса тръба. Кранът беше законтрен с ръждив катинар. Дренажът на резервоара. Той стреля по катинара. Куршумът го разби и проби преградата. От дупката потече нафта.
Джейк се опита да завърти крана. Беше клеясал.
Трябваше да изчезва от тук по най-бързия начин. Той остави автомата до себе си и хвана крана с две ръце. Успя да го завърти. От тръбата потече нафта. В началото беше само тънка струйка, но той продължи да върти.
В този момент тонът на двигателите се промени. Няколко цилиндъра започнаха да прекъсват. Десният двигател угасна. Когато и левият спря, той вече беше отворил дренажния кран напълно. Нафтата плискаше по летателния му костюм.
Крушките в помещението замъждукаха. Черпеха ток от акумулаторите.
Той сграбчи калашника и се отправи напред, към стъпалата. Изстрелите горе сега се чуваха съвсем ясно.
Лявата му страна беше цялата в кръв. Да умре от загуба на кръв? Проклятие!
Е, трябваше да довърши започнатото. Отиде при този, когото беше застрелял втори и откъсна парче от ризата му. Беше памук. Върна се при резервоара и навлажни парцала с нафта. Бръкна в джоба си и извади запалката.
Малкото пластмасово лайно не искаше да запали. Той духна няколко пъти върху камъчето. Хайде, по дяволите!
Най-сетне. Приближи парцала към пламъка. Изчака да се разгори добре и го хвърли в процепа между пътеката и единия двигател. Нафтата вече се плискаше в трюма. Огънят лумна.
Джейк подаде глава иззад стъпалата и успя да се дръпне обратно точно навреме — куршумите удариха по преградата пред него.
Пожарът се разрастваше. Димът почти бе скрил крушките.
Не може това да е единствения вход за машинното. В никакъв случай. Но къде беше другата стълба? Сигурно на кърмата. Без да вдишва от дима, той се втурна назад. Беше почнал да се задушава, когато откри стълбата. Излизаше на десния борд. Дали и тук не го чакаше някой?
— Хайде, Джейк — беше Флап.
Дишаше трудно, краката му горяха. Беше изпуснал автомата някъде. Тръгна нагоре по стъпалата на четири крака, но се хлъзна, удари главата си и пропадна две стъпала надолу.
Ръцете го сграбчиха и почнаха да теглят. Той се избута с крака.
— Уцелиха ме.
— Хайде, скачаме. Иначе могат пак да те уцелят. Има още четирима отпред.
— Къде?
— От кърмата. Катерът е напряко на реката.
Отправиха се натам. Джейк едва вървеше. Поемаше дълбоко въздух, опитвайки да събере повече кислород. Пред очите му заплуваха петна:
— Ще ни разстрелят във водата.
— Ако ни видят. Това е единствения ни шанс. Давай.
Флап хвърли калашника си във водата и скочи след него. Джейк го последва.
Тъмнината беше почти пълна. Джейк можеше да използва само дясната си ръка. Лявата му страна гореше. Няколко пъти устата му се пълни с вода. Глътна я; беше толкова вкусна, за Бога.
Почна да потъва. Носът и устата му отново се напълниха с вода. Задави се.
— Опитай само да се задържиш над водата. Хванал съм те. — Флап го стискаше за яката на летателния костюм.
Теглеше го назад. Това му позволяваше да вижда силуета на катера, който изпускаше гъсти кълба дим. Виждаше и пламъци, които излизаха от левия люк — носът беше срещу него. Всичко това се запечата в мозъка му инстинктивно — беше прекалено зает с дишането и задържането на главата си над водата. Бяха успели да се отдалечат на около петдесет ярда, когато видя проблясванията на изстрелите.
— Стрелят — опита се да каже Джейк, но нагълта още вода.
— Спокойно — прошепна Флап. — Престани да помагаш. Остави всичко на мен.
Бяха достигнали някакъв ръкав, сети се Джейк, защото катерът започна да се отдалечава. Течението го отнасяше.
Тъмнината и течението ги спасиха. Когато пиратите започнаха да стрелят с оръдието, снарядите падаха надолу по течението. Откосите разкъсваха нощта още цяла минута, но нито един не попадна наблизо.
20
— Досега не бях виждал подобен нож.
— Мое изобретение — каза Флап. — „Резач“.