Разбира се, Джейк не виждаше ножа — седяха в абсолютен мрак под едно дърво в джунглата. Все пак Флап използва запалката му, за да събере малко дървесен мъх. В момента разрязваше тениската на Джейк за превръзка. Огледа раната със запалката веднага щом стигнаха брега.
— Раната е сериозна, но повърхностна. Ти си просто едно бяло късметлийче. Мисля, че имаш спукано ребро — но няма страшно.
— Имам чувството, че един от проклетите ти ножове е забит там.
Джейк седеше и притискаше раната с мъха, докато Флап се занимаваше с разкрояването. Мъхът бе намалил кръвотечението. Чу се шум от приближаваща моторница. Изчакаха я да се отдалечи в мълчание. Когато звукът утихна, Джейк попита:
— Какво ще правим сега?
— Не можем да направим кой знае какво през нощта. Облачно е и дори след като луната изгрее, ще бъде тъмно като в рог. Растителността тук е много гъста. Ще трябва да изчакаме до сутринта.
— Мислиш ли, че ще почнат да ни търсят тази вечер?
— Не. По-вероятно е да почнат утре. Трябва да почнат. Необходимо ни е оръжие. Сега сме само с ножовете. Тук е по-удобно за засада, отколкото близо до селището, където и да се намира.
— „Резачът“ и „пробождачът“
— А-ха.
— Къде, по дяволите, си се научил да хвърляш така ножове?
— Сам. Това е умение, което е доста полезно от време на време.
Джейк опита да се движи. Болката беше ужасна. Той се изтегна, за да я намали. След малко каза:
— Селото е наблизо. Реката се стесняваше, когато скочихме.
— Ще тръгнем нагоре по реката утре сутринта. Трябва ни лодка, за да излезем в морето.
— Знаеш ли, Тарзане, има ли начин да намериш нещо за ядене? Стомахът ми е с впечатление, че съм с прерязано гърло.
— Утре. Обичаш ли змийско?
— Не.
— Има вкус на...
— Пилешко. Знам ги тези глупости. Достатъчно съм изял на курса за оцеляване.
— Не е вярно. Има вкус на месо от влечуго.
— И то не ми харесва.
— Изправи се и вдигни ръце, за да те превържа.
Джейк стана. Когато Флап свърши, той отново облече горнището и дръпна ципа докрай:
— Ами буболечките?
— Стават за предястие, но не си струва. Изразходваш достатъчно енергия, докато ги събираш.
— А какво ще направим, за да не ни изпият кръвчицата нощес?
— Ще се нацапаме с кал. — Джейк вече се беше омазал до кръста при излизането на тинестия бряг. Той събра малко по краката си и си намаза лицето и врата.
След малко Флап попита:
— Колко бяха долу, в машинното?
— Двама. А горе какво стана?
— Копелетата ме хванаха в кръстосан огън. Две гранати щяха да свършат идеална работа. Все пак успях да думна един.
— Извадихме голям късмет.
— Графтън, ти си най-късметлията кучи син, когото познавам. Ако куршумът бе минал само един инч по-вляво, сега щеше да лежиш мъртъв в машинното. Хваща ме страх, като се замисля — толкова сме млади, а вече прахосахме купища късмет. Ако продължаваме така, ще го свършим далеч преди да сме остарели.
Легнаха на земята и се опитаха да почиват. Беше ужасно. Наоколо гъмжеше от насекоми. Те пъплеха из гнилоча и непрекъснато се опитваха да се катерят по тях. Е, поне не бяха до кръста във водата, нито чакаха в металната клетка за палачите си.
— Смяташ ли да се жениш някога? — попита Джейк.
— Ти да не би да четеш мислите ми? Трябва да ти кажа, че както си лежа тук, гладен, жаден и безкрайно нещастен, само това ми е в главата.
— Много си умен!
— Не бе, сериозно — защо не вземеш да разкажеш всичко на Великия Ле Бо? На всеки се полага експертен и безпристрастен съвет, преди да приеме светия обет. Дори и да пренебрегне добрите намерения, както ти вероятно ще направиш.
— Може би ще се оженя. Ако тя каже „да“.
— А-ха. Значи още не си попитал предполагаемата жертва. Или си я попитал, а тя е отказала в рядка проява на благоразумие. Кое от двете?
— Още не съм питал.
— Ъ-хъ.
— Срещнах я миналата година в Хонконг.
— И аз едно време срещнах една в Хонконг — отвърна Флап. — Името ѝ... проклятие! Беше ми на езика. Няма значение, работеше в бардака на Сузи Уонг, на две преки от Чайна флийт клъб. Нали го знаеш? Беше на около шестнайсет, с дълга черна коса, която ѝ стигаше почти до кръста и едни малки изключителни цици, които...
— Американка е.
— Хмм.
— Знаех, че ще ти бъде интересно — нали летим заедно. Не ти се спи, а тъй и тъй няма какво да се прави. — Разказа му как е срещнал Кали, как изглежда, как мирише, каква е на вкус, как се чувства, когато е до нея. Разказа му за родителите ѝ, за Чикаго, за напускането на Флота и за нейните думи. Мина повече от половин час, преди да разбере, че Флап е заспал.
Цялата му лява страна пулсираше. Той се зарови в гнилите листа, търсейки най-безболезнената поза. Острата болка му напомни за катера — как се бяха разминали на косъм с екзекуцията.