Выбрать главу

Господи! Флап заби единия нож в първия нещастник и закла втория с „резача“ за колко — три секунди? Джейк никога не бе виждал човек да се движи толкова бързо, нито някой да бъде така касапски очистен. Беше виждал застреляни. Това бе коренно различно. Беше видял ужаса на лицето на жертвата, бликащата кръв, смъртта, причинена от страхотния замах, разпорил врата му от ухо до ухо.

Животът е толкова крехко и уязвимо нещо.

Добре, че успя да се размърда, преди другите двама да излязат от вцепенението.

А машинното — дивия страх, който изпита, когато, застанал с лице срещу куршумите, почувства удара? Сцената непрекъснато се въртеше в съзнанието му като на филм — реална, влудяваща — отново и отново.

Накрая успя да я преодолее.

Другите умряха. Те с Флап ще живеят поне още няколко часа.

Беше лудост. Пиратите, той, Флап — всички бяха като рибите в морето — изяждаха други риби, за да оцелеят, преди те самите да бъдат изядени. Убивай, убивай, убивай.

* * *

Слънцето беше изгряло, но тропическата растителност беше толкова гъста, че трябваше да се държи за рамото на Флап, за да не го загуби. Флап се придвижваше бавно, сигурно и почти безшумно. Без него Джейк само за пет минути щеше да е безвъзвратно загубен.

Час след изгрева Флап хвана змия. Двамата заедно я одраха и изядоха сурова. Пиеха вода, събрана в листата, ако в нея нямаше много насекоми. По едно време намериха малко поточе и се напиха до насита. С изключение на шума, който те правеха, в джунглата беше тихо. Ако някой ги преследваше, трябваше да е много добър.

Започнаха да чуват гласове и шум от двигатели половин час преди да стигнат селото. За късмет то се оказа от тяхната страна на реката. До колкото можеше да се определи по слабата светлина, която се процеждаше в джунглата, наближаваше обяд. Колиби със сламени покриви, деца, няколко ръждиви джипа. Доловиха миризма на готвено. Стомахът на Джейк изръмжа. Някъде излая куче.

Без да се приближават много, те се отправиха към реката, за да проверят за лодки.

Имаше няколко. Три лодки с извънбордови двигатели и една застаряваща моторна яхта бяха вързани на малък кей, на около двайсет и пет ярда от тях. Отвъд лодките, на известно разстояние имаше далеч по-голям кей, който стигаше до средата на реката. На Т-образния му край беше отвлеченият кораб. От бряг до бряг над кораба бяха опънати множество въжета, от които висяха кичести клони — маскировка. Името и пристанището на кораба се виждаха — „Че Гевара“, Хавана.

Флап прихна в смях.

— Какво е толкова смешно? — прошепна Джейк.

— Корабът е кубински. Свалиха ни и за малко да ни очистят заради едно шибано комунистическо корито. И това ако не е за смях!

— Кръв ми капе на сърцето за Фидел.

— Не е ли срамота?

Крановете на кораба бяха в движение. Виждаха се поне дузина мъже. В този момент на кея бе стоварен голям дървен сандък, който шест-осем души веднага атакуваха с брадви. Явно нямаха подемник.

В него имаше по-малки дървени сандъци. Двама по двама мъжете ги вдигаха и отнасяха към селото.

— Това е оръжие — каза Флап. — Копелетата са отвлекли кораб, натоварен с оръжие.

— Как мислиш, какво имаше в малките сандъци?

— Май бяха картечници. Виж, това са муниции.

— Прав си.

— Сигурен съм. Виждал съм такива преди. На камбоджанската граница. Тия нещастници са набарали пратка комунистическо оръжие — каза бавно Флап. — Може да е била и за Хайфон44. Този товар е с цената на злато.

— Яхтата ни е спасението, освен ако не е клопка.

Флап се съгласи:

— Но не можем да предприемем нищо до довечера. Дай да видим какво можем да научим оттук. Не виждам осветление, явно няма да работят през нощта. Но яхтата вече е прекалено много. Онзи капитан не е от типа хора, които биха оставили лодката на толкова лесно за вдигане място.

След няколко минути Джейк каза:

— Нещо не го виждам на дока.

— Сигурно е наоколо. Бас ловя.

— Виждаш ли колибата? От там яхтата и докът се виждат идеално. Наблюдавай я. Аз ще се разходя да видя какво правят с всичкото това оръжие.

— Остави ми единия нож.

— Кой?

— „Пробождача“.

Флап го измъкна от канията на гърба си и му го подаде с дръжката напред. После направи две крачки и изчезна.

Ножът бе специално пригоден за хвърляне. С гладка ръкохватка и десетинчово острие, което накрая беше като игла. Джейк го пъхна в ботата си, оставяйки дръжката да стърчи, удобна за бързо вадене. Нямаше идея как се хвърля, но бе достатъчно да намушка с него нападателя. Пулсирането на раната му напомняше, че не им трябва жив.

Обърна се на една страна, както лежеше под храстите, и внимателно разкопча ципа. Превръзката се бе втвърдила от съсирената кръв. Раната не кървеше. Той затвори ципа и легна по корем. Пропълзя напред, за да вижда добре колибата и кея и провери дали е добре маскиран. Остана доволен.

вернуться

44

Хайфон - най-голямото пристанище в Северен Виетнам - бел. прев.