Минаха около два часа преди Флап да се върне. Трудно бе да се прецени. Времето минава доста бавно, когато лежиш на земята в джунглата и всякакви гадини те лазят и хапят. А ако си недоспал, стомахът ти е на топка от глад, жаден си до смърт и имаш разстройство, всяка минута е агония. Не посмя да напусне поста си и се изходи на място.
— Исусе Христе! — прошепна Флап като се върна, стряскайки го до смърт. — Какво е умряло тук?
— Това са лайна, копеле такова. Никога ли не си помирисвал преди?
— Какво си се развикал, можеше поне да си свалиш летателния костюм.
— Има някой в колибата. Два-три пъти подаде глава и се огледа.
Видях и дим, сигурно седи до вратата и пуши.
— Двама са. Погледнах през задния прозорец.
Джейк не бе откъсвал поглед нито за миг от колибата. За пръв път осъзна колко добър е Флап в джунглата.
— Дръж, това е за теб. — Подаде му един калашник. — Зареден е. Пълен пълнител. На предпазител.
— Намери го захвърлен някъде, нали?
— Спокойно. Доста време ще им трябва, за да намерят собственика. Може и никога да не го открият. Дай си ми ножа. Чувствам се гол без него.
Джейк го извади от ботата си и му го подаде.
— Щеше да ти свърши страшна работа там. Трябваше да го забиеш в пръстта до ръката си, за да можеш да го хванеш веднага.
— Другия път. Дотогава старата Бетси тук ми е достатъчна. Благодаря за подаръка. Какво е положението?
— Лошите складираха оръжието в джунглата, за да не се вижда от въздуха. Повечето беше все още опаковано в сандъци. — Бая купчинка са натрупали, но далеч не е всичкото. Не може да се каже колко още има на кораба.
— Доста мислих — каза Джейк. — Според мен първата работа, щом се стъмни, е да премахнем двамата в колибата и да огледаме яхтата.
— Не можем да пуснем двигателя тук.
— Знам. Ще я отвържем и ще оставим течението да я отнесе надолу по реката. С ножовете ти ще отрежем прътове, с които ще я отблъскваме от брега. Когато се отдалечим на миля-две, палим и се изнасяме.
— Ами ако двигателят не запали?
— Ще останем на дрейф.
— Ще тръгнат след нас.
— Няма. Ще вдигнем във въздуха мунициите и ще потопим лодките.
Флап подсвирна тихо:
— Никога не си бил максималист, нали?
— Какъв е твоя план тогава?
— Рязвам двамата в колибата и вдигаме яхтата. Флотът да му мисли за оръжието. По всяко време могат да пратят бомбардировачи.
Джейк изсумтя недоволно:
— Твоята вяра в началството е наистина очарователна. Тук сме в чужда държава, предполагам Индонезия. Няма значение. Да кажем, че ни спасят и изслушат внимателно небивалиците ни — единственото, което Флотът ще направи, е да изпрати учтива нота до Държавния департамент. Оттам топката се прехвърля в Националния съвет по сигурността, където няма да си мръднат пръста. Това, че оръжието ще бъде продадено на някои смахнати революционери в Азия, Близкия изток или Африка, които ще го използват да направят възможно повече поразии и да изтрепят всеки, който не се съгласява с тях, ни най-малко няма да наруши съня на бюрократите. Когато некадърниците, които те пратиха във Виетнам, си начешат задниците, просто ще пратят нота на американския посланик в Индонезия, да я предаде на актуалните в момента. Те от своя страна могат да направят нещо или нищо. Предполагам, че някой от тях има дял в цялата операция. Пачката е огромна. Сигурно твоят каратист има достатъчно акъл да задели малко от парите за тази цел.
— Доста от оръжието е все още на кораба — посочи Флап.
— Трябва да взривим и него.
— Господи, дай ми сила! Бих искал да знам къде е малката армия, която ще осъществи зарята?
— Ти и аз.
Ле Бо се търкулна по гръб и скри лице в шепите си. След малко каза:
— Ти си надарен, Графтън, не мога да не призная. Лежиш си така, с дупка от куршум на ребрата, накиснат в собствените си лайна, и ми казваш, че „ти и аз“ ще взривяваме склад с оръжие и кораб! Глупости! Ще те усетят по миризмата от петдесет фута. Искаш да се направя на герой и вероятно да бъда убит.
— Ще бъдем заедно. Но все пак това е по желание. Ти си по-старши и не сме в самолета. Ти командваш.
— Благодаря ти от дъното на долната си душица. Аз... Ставам командир за втори път. Нали едно време командвах цял взвод. Сега сме аз и едно насрано хвъркато. Кариерата ми в армията се стрелна като ракета.
— Стига си плямпал. Сериозно.
— Мислиш ли, че ставаш за това?
— Да.
— Сам си си виновен. Планът е следният.