Не беше красавец този „Интрудър“ А-6Е, боядисан с маскировъчна матова боя, замазана тук-там с отвратителнозелен грунд. Към самолета вече беше подключен агрегат6. Джейк свали бордната стълба и отвори фанара, след това се качи горе и остави торбата с шлема си на седалката. Увери се, че осигурителните щифтове са поставени правилно в катапултната седалка, хвърли един поглед на лостовете за управление на колесника и сгъване на крилата и превключвателите за хвърляне на горивото. След това провери количеството му. Десет хиляди паунда. Отговаряше на заявката. Натисна ключовете за регулиране на седалката, чу скърцане и я усети да се движи, след това ги пусна. Джейк слезе по стълбата на палубата и започна предполетния преглед.
Във Виетнам бе летял на А-6А — първата версия на Интрудъра. Този самолет беше А-6Е — бомбардировач второ поколение, шедьовър на американската военна технология. Повечето нововъведения не можеха да се видят с просто око. Радарите за търсене и следене на А-6А бяха заменени от един радар, който изпълняваше и двете функции. Електромеханичният компютър на модела „А“ беше заменен от полупроводникова версия. Третият главен компонент от електрониката — инерциалната система — не беше още усъвършенстван, така че сега това бе слабото място в системата за навигация и бойно използване. Новият компютър и радар бяха не само по-точни от старата техника, но излизаше, че са извънредно благонадеждни. По този начин отпадаше основният оперативен недостатък на А-6А.
Моделът „Е“ беше внедрен във Флота преди няколко години, но Пентагонът бе забранил използването му във Виетнам. Ако бяха летели на този осъвременен модел, целите щяха да бъдат поразявани с по-голяма точност, щеше да има по-малко отклонения, да оцелеят повече хора и по този начин може би войната да свърши по-рано. Но някои от тези самолети неизбежно щяха да бъдат изгубени, а технологията — изложена на риск, т.е. да попадне в ръцете на руснаците.
Така че за да се запази тайната на технологията, бяха пожертвани хора. Колко? Кой би могъл да каже?
Докато Джейк Графтън обикаляше този А-6Е, оглеждаше и проверяваше това-онова, в главата му нахлуха живите болезнени спомени от Виетнам. Той отново изпита страх, видя кръвта, нощното небе, белязано от трасиращи снаряди, и огнените опашки на зенитните ракети. При допира до гладката студена обшивка на самолета пред очите му се изнизаха лицата на мъртвите хора.
Сякаш никога не бе слизал от кораба. Стори му се, че всеки миг Тайгър Коул ще мине с безгрижна походка по палубата, носейки торбата с шлема си и картите, готов да полети право в пастта на ада.
Джейк усети как нещо в стомаха му се надига, сякаш щеше да повърне. Той спря и се облегна на една от основните подпори на колесника.
Не! Бяха минали шест месеца. Коляното му беше заздравяло, беше ходил да види родителите си, бе летял за кратко като инструктор на остров Уидбей, бе ходил при Кали в Чикаго... беше хвърлил онзи задник през витрината в Сий-Так... защо се потеше, защо му се гадеше?
Това е само допускане до полети, за Бога! Днес е хубав ден, подходящ за пикник, за разходка в парка!
Джейк се изпъна, погледна към океана и пое дълбоко дъх. Трябваше да направи предложение на Кали, да я помоли да се омъжи за него. И да се откаже от Флота.
Не трябваше да е тук, отново на кораба! Вече беше дал своя дял — беше пуснал своите бомби, убил своите жълтури.
За Бога! Още едно плаване — и то с тази сбирщина чекиджии!
Той свали ръка от подпората и се загледа в самолета с изкривено от сърдита гримаса лице. Навсякъде се виждаха петна от грунд, мръсотия, течове... А това бе чисто нов самолет — на по-малко от година!
Ако бяха изпратили такъв самолет в ескадрилата на Кампарели, той щеше веднага да дотърчи възмутен. Възмутен ли — направо вбесен, с пяна на устата, по дяволите!
Мисълта за Кампарели — последния шкипер на Джейк във Виетнам — да се тръшка и беснее, някак развесели пилота.
— Прилича на купчина лайна, нали?
Боцман Мулдовски стоеше наблизо със скръстени ръце и гледаше самолета.
— Да, боцман, но нали няма да го купувам. Само ще летя на него тази сутрин.
— Със сигурност не съм очаквал да ви видя тук, при тия кратуни, мистър Графтън.
— Понякога животът е доста странно нещо.
Боцманът мъдро кимна.
— Чух за онзи боклук, дето минал през витрината в Сий-Так.
Джейк кимна и прокара пръсти през косата си.
— Е, за малко да я изгубя. Не съм от най-разумните, които си срещал.
— Достатъчно си разумен. Благодаря ти.
С тези думи боцманът продължи напред по палубата под учудения поглед на пилота.
— Хей, човече! Годна ли е за полет тази долна, зелена, смъртоносна машина? — Флап заобиколи носа на самолета и свали своята стълба.