След това предисловие професорът се впусна в подробностите. Джейк болезнено предугаждаше думите му.
— Да вземем теб, Джейк. Ти по принуда ли отиде да воюваш? Джейк хвърли поглед към професора, без да обръща глава.
— Не.
В гласа му имаше нещо, което привлече погледа на Кали. Тя го погледна, но цялото ѝ внимание бе насочено към баща ѝ.
— Уолъс — каза мисис Маккензи, — може би трябва да...
— Отишъл си доброволно?
— Да.
— Доброволно си отишъл да убиваш хора? — попита професорът с явен сарказъм.
— Доброволно отидох да се бия за родината си. — Тук професорът се почувства в свои води и започна атаката:
— Родината ти не е била нападана от виетнамците. Така че сега не можеш да се скриеш зад свещеното знаме, господине, нито да прикриеш с него това, което хората като теб извършиха там.
Професорът се приготви да нанесе решаващия удар:
— Ти и твоите колеги пилоти убивахте беззащитни мъже, жени и деца. Изгаряхте ги живи с напалм. Бомбардирахте ги по най-долния, най-подлия начин, така че...
— По дяволите, вие не знаете какво говорите.
— Да сменим темата, господа — намеси се строго мисис Маккензи.
— Не, Мери — каза професорът и се наведе напред, без да откъсва очи от Джейк. — Този млад човек — нека бъдем снизходителни — ухажва нашата дъщеря. Мисля, че имам право да узная що за човек е той.
— Войната свърши, мистър Маккензи — отвърна Джейк.
— Стрелбата бе прекратена, но не благодарение на вас. Въпреки това вие не можете да загърбите всички онези убити хора и просто да продължите напред. Няма да позволя това! Американският народ няма...
Професорът продължи да ораторства, но вече зад гърба на Джейк Графтън. Пилотът излезе в коридора и стъпките му отекнаха по стълбите.
Мисис Маккензи внезапно стана, отиде в кухнята и остави Кали сама с баща си.
— Не биваше да правиш това, татко.
— Той не е човек за теб, Кали. Не можеш да живееш с него след това, което е направил — той и цялата пасмина престъпници в униформи.
Кали Маккензи нервно почукваше с лъжичка по масата. Накрая я остави и блъсна стола си назад.
— Ще говоря направо, татко. Отдавна исках да ти го кажа, но просто не знаех как. Този път ще опитам. Ти виждаш нещата в черно и бяло, макар че светът, в който живеем, е сив. От личен опит знам, че хората, които си представят границата между доброто и злото като дебела стена, са ненормални.
Тя стана и излезе от стаята, а баща ѝ остана да седи със зяпнала уста.
Горе в стаята за гости Джейк сгъваше дрехите си и ги прибираше в сака. Кали с безразличие забеляза, че найлоновата чанта беше доста износена. Беше същият този сак, който Джейк бе носил със себе си в Олонгапо.
— Извиках такси — каза ѝ той. Тя се отпусна на един стол.
— Баща ми... Извинявай... защо трябва да си тръгваш?
Графтън прибра всичко в сака, огледа се наоколо, за да се увери, че нищо не е забравил, след което затвори ципа. Вдигна го от леглото и го тръсна пред вратата. Едва тогава се обърна към нея.
— Хората, с които се запознах в армията, са сред най-добрите, които някога съм срещал. Някои са мъртви. Други, като брат ти, останаха сакати за цял живот. Гордея се, че съм служил с тях. Правили сме грешки, но сме дали всичко от себе си. Не искам да слушам злобни клевети.
— Баща ми винаги е с мнение по въпроса.
— Мненията са като задниците — всеки си го има. На тази възраст баща ти би трябвало да знае, че не всеки държи да чуе мнението му.
— Джейк, ти и аз... при нас може да се получи нещо страхотно, ако му дадем възможност. Не е ли редно да намерим време и да поговорим за това?
— За какво да говорим? За войната във Виетнам? Тя свърши. За всички убити хора? За какво? Няма за какво да говорим, по дяволите!
Той започна да повишава тон, без да забелязва.
— О, доста виетнамци съм убил, тук баща ти позна. Умряха за нищо. Сега ми остава да живея с тази мисъл... всеки ден от живота си. Не разбираш ли?
Джейк удари с ръка по скрина и снимката, закачена в горния край, падна.
— Аз не съм Господ. Не знам дали е трябвало да ходим във Виетнам, дали е трябвало да си тръгнем по-рано от там, дали войната е справедлива, или не. Праведните глупаци, които си останаха в къщи, могат да говорят за това колкото си искат. И по всичко личи, че скоро няма да им омръзне. Аз дадох клетва. Заклех се, че ще спазвам Конституцията на Съединените щати. Изпълнявах заповеди. Правех това, което ми казват, като давах всичко от себе си. Точно като брат ти. И какво спечелихме? Какво спечелихме аз и брат ти? Ти и аз? Джейк и Кали — какво получихме в замяна?