Той дишаше на пресекулки. Потеше се, стана му зле. Дори леко му се догади.
— Проблемът не е в баща ти, а в мен. Не мога просто да забравя.
— Джейк, всички сме принудени да живеем с миналото. И да вървим напред към бъдещето.
— Може би ние с теб още не сме подготвени за бъдещето. Кали не отговори.
— Добре, може би аз не съм подготвен — съгласи се Джейк. Тя хапеше устната си.
— А и ти не си — добави той.
Кали не отговори. Джейк взе чантата си и продължи:
— Предай на майка си моите благодарности. И излезе от стаята.
Кали чу как слезе по стълбите. Чу как се отваря входната врата. И после я чу как се затваря. Сълзите ѝ потекоха.
След около час тя слезе по стълбите. Беше вече долу, когато дочу гласа на майка си от кабинета.
— Приказлив глупак! До гуша ми дойде от твоите проповеди за войната. Омръзна ми твоята праведност! Омръзна ми да слушам как заклеймяваш света от висотата на своя алабастров пиедестал!
— Мери, тази война беше лудост. Беше грешка, голяма грешка, и сляпата глупост на момчета като Графтън помогнаха тя да се осъществи. Ако Графтън и другите като него бяха отказали да отидат, война нямаше да има.
— Момчета ли? Джейк Графтън не е момче. Той е мъж!
— Той не разсъждава — каза професор Маккензи и в гласа му се долови раздразнение. — Не умее да разсъждава. Не мога да го нарека мъж.
Кали седна на стълбите. Никога досега не бе чувала родителите си да си говорят с такъв тон. Почувства се изтощена, празна, но гласовете им сякаш я хипнотизираха.
— О, той е истински мъж — отговори майка ѝ. — Просто не мисли като теб. Има достатъчно способности, за да управлява боен реактивен самолет, за да бъде офицер във Военноморския флот на САЩ, и предполагам, че е доста добър. Знам, че това не те впечатлява особено, но Кали знае що за човек е той. Джейк притежава необходимата зрялост и качества, за да я впечатли.
— В такъв случай много лесно се впечатлява. Това момиче не знае...
— Престани, глупак такъв! — горчиво възкликна Мери Маккензи. — Нашият син изпълни дълга си, както той разбира това, а ти така и не му позволи да забрави, че го смяташ за глупав, долен фашист. Своят единствен син! Затова той не идва повече тук. И няма да дойде. Твоето мнение си е само твое, Уолъс — изглежда не проумяваш с дебелата си глава, че другите хора имат право на различни мнения.
— Аз...
Жена му повиши тон и продължи:
— Ще ти го кажа веднъж завинаги, Уолъс, затова по-добре ме чуй. Кали може да се омъжи за Джейк Графтън независимо от нашите желания. Тя е почти толкова твърдоглава, колкото и ти — по свой начин. Джейк Графтън е досущ като Терън и не би търпял твоите бомбастични и високомерни глупости, както и Терън не можа да ги изтърпи. Тази вечер Графтън ни доказа това. Не го осъждам.
— Кали няма да се омъжи за този...
— Млъкни, проклет стар бърборко! Ти почти нищо не знаеш за дъщеря си!
След последното си възклицание мисис Маккензи млъкна. Когато отново заговори, гласът ѝ беше леден, всяка дума звучеше отчетливо:
— Цяло чудо ще бъде, ако Джейк Графтън отново прекрачи прага на този дом. Затова сега искам да те предупредя, Уолъс. Твоята грубост почти ме лиши от сина ми. А ако ме лиши и от дъщеря ми, ще се разведа с теб.
Преди Кали да успее да стане от стълбите, мисис Маккензи излезе с големи крачки от кабинета. Щом видя Кали, тя замръзна на място. Кали стана, обърна се и с усилие изкачи стълбите.
2
Джейк прекара ужасно нощта в един мотел недалеч от О’Хеър и на другия ден отлетя с първия полет за Сиатъл. За лош късмет връзката на Харбър Еърлайнс за Оук Харбър беше препълнена и му се наложи да убие два часа в Сий-Так. Той седна на бара и започна бавно да отпива от бирата си.
Войната май още не беше свършила. Луда работа.
В Чикаго Джейк се опита да поживее спокойно и почтено, но професорът направи престоя му непоносим. Той отново прехвърли наум цялата каша — за петнайсети път, — като се питаше какво ли мисли Кали, какво ли чувства.
Пръстенът гореше в джоба му. Джейк го извади. От време на време го поглеждаше, криейки го в ръката си от любопитните погледи на околните.
Може би отдавна трябваше да захвърли проклетото нещо. Сякаш никога не бе възнамерявал да го дава на Кали, поне не този път. А надали щеше някога да го подари на друга. Трябваше да направи нещо с него.
Глупаво постъпи, че първо купи пръстена. Трябваше да изчака, докато тя каже „Да“, след това да я заведе в бижутериен магазин и да я остави сама да си избере. Нормалните момчета първо получават момичето, а после търсят пръстен. Можеше да си спести доста неудобства, ако беше действал по изпитания, традиционен начин.