След Втората световна война, когато според американците Съединените щати си позволяват да нарушават международния ред, за да спасят света от самоунищожение, водещ принцип на американската външна политика е, че що се отнася до опазването на демократичните принципи в света, не може да се вярва на никой друг — не само на враговете на Америка, но и на нейните съюзници. „Ние извисяваме ръст и виждаме по-далеч в бъдещето от другите държави“, отбеляза през 1997 г. държавният секретар Мадлин Олбрайт.77
Парадоксалното е, че повечето американци не вярват в съществуването на някакви национални амбиции, надхвърлящи задължителното ниво на сигурност и икономическо благополучие. Още по-малко те вярват в наличието на стремеж към глобално превъзходство. Американците смятат, че по природа са затворени, вгледани в себе си хора, винаги готови да се оттеглят в крепостта си, макар че десетилетие след десетилетие разполагат войски в редица страни по целия свят и използват голямата си икономическа, политическа и културна мощ, за да влияят на поведението на милиони, дори милиарди хора в други държави всеки ден. Според популярните представи и дори според преценката на елитните външнополитически ведомства Съединените щати са в най-лошия случай „шериф по неволя“, който е вдигнал крака върху бюрото и спазва правилата, докато в града не пристигне поредната шайка престъпници.78 Изглежда, сякаш Съединените щати днес случайно са се озовали на безпрецедентния връх на глобалната сила, че американците нито искат, нито се радват на ролята си на водеща световна сила.
Истината е, че те я искат и едновременно с това съжаляват, че са я получили. Американците искат онова, което искат, и то не включва само икономически възможности и сигурност, а и свят, който в най-общи линии съответства на политическите и етичните им предпочитания. Естествено обаче, те биха предпочели да не заплащат скъпо за подобен свят и искат да избегнат не само финансовата цена или цената, измерваща се в човешки жертви. Те искат да избегнат и моралната цена, етичния товар на силата. Дълбоко вкорененият в американците републикански дух ги кара да изпитват подозрение към силата — дори към своята собствена. Но докато моделират света според ценностите си, те принуждават другите да се прекланят пред волята им кога чрез сила, кога чрез по-меки, но не по-малко убедителни средства. Нация, която почита самоопределението, се чувства неудобно, когато лишава останалите от това право, дори когато го прави за добро. Това е проблем не само на Съединените щати. Голямата морална загадка, пред която е изправено човечеството, коментирана често от Райнхолд Нибур и други реалисти по време на жестокия период от средата на XX в., се състои в това, че моралните цели често не могат да бъдат постигнати без прибягване до действия със съмнителен морал. „Ние предприемаме и трябва да продължим да предприемаме рискови по отношение на морала действия, за да защитим нашата цивилизация.“ Да си добродетелен не означава да си невинен.79
77
Интервю на държавния секретар Мадлин К. Олбрайт пред NBC-TV, Today, с Мат Лауър, Кълъмбъс, Охайо, 19 февруари 1998 г., записът е публикуван от Кабинета на говорителя, Държавен департамент.
78
Вж. Richard N. Haas, The Reluctant Sheriff: The United States After the Cold War (Washington, D. C., 1998).