Силата и стабилността на тези автокрации ще формира по фундаментален начин международната система. Светът не е готов да се впусне в нова идеологическа борба, подобна на тази от периода на Студената война. Но новата епоха вместо „универсални ценности“ ще донесе ескалиращо напрежение и понякога дори конфронтация между силите на демокрацията и силите на автокрацията.
По време на Студената война бе лесно да се забрави, че битката между либерализма и автокрацията започва още през Просвещението. Именно тази битка разделя Съединените щати от Европа в края на XVIII и началото на XIX в. Тя е разделяла самата Европа през по-голямата част от XIX в. А сега се завръща, за да доминира геополитиката на XXI в.
През изминалото десетилетие се предполагаше, че щом са престанали да вярват в комунизма, лидерите на Русия и Китай не вярват в нищо. Превърнали са се в прагматици без идеология или вяра, които просто преследват собствените си интереси и тези на своята страна. Но управляващите в Китай и Русия, подобно на владетелите от автокрациите в миналото, имат система от вярвания, която определя насоката на външната и вътрешната им политика. Не става дума за всеобхватен, систематичен поглед върху света, какъвто предлагат марксизмът или либерализмът. Това обаче е мащабна система от вярвания за управлението, обществото и правилното отношение между владетелите и народа им.
Управляващите в Русия и Китай вярват в добродетелите на силното централизирано управление и презират слабостите на демократичната система. Те смятат, че за да просперират, техните огромни и капризни нации се нуждаят от ред и стабилност. Те вярват, че несигурността и хаосът на демокрацията ще лишат от средства нациите им и ще ги раздробят, както вече се случи в Русия. Те са уверени, че ако държавите им искат да бъдат силни и уважавани по света и способни да защитават и утвърждават интересите си, е необходимо силно вътрешно управление. От дългата и често бурна история на страната си владетелите на Китай са научили, че политическите разриви и разделения отварят вратата на чуждата намеса и на опустошението. Това, което през 1989 г. светът приветства като политическо отваряне, лидерите на Китай възприемат като проява на несъгласие с почти фатален край.
Следователно китайските и руските лидери не са просто автократи. Те вярват в автокрацията. Модерният либерален ум в „края на историята“ може и да не оцени постоянната привлекателност на автокрацията в глобализирания свят. Исторически погледнато, руските и китайските лидери са във видна компания. Европейските монарси от XVII, XVIII и XIX в. са напълно убедени в превъзходството на тяхната форма на управление. Заедно с Платон и Аристотел и всеки друг голям мислител преди XVIII в. те разглеждат демокрацията като власт в ръцете на разгулната, алчна и невежа тълпа. През първата половина на XX в. за всяка демократична сила като Съединените щати, Великобритания и Франция съществува по една еднакво силна автократична сила като Германия, Русия и Япония. Шансовете на демокрацията и автокрацията да бъдат използвани като модел на управление от многото малки държави по света са приблизително еднакви. Демокрацията печели широка популярност едва през втората половина на XX в., а едва след 80-те се превръща в най-разпространената форма на управление. Владетелите на Русия и Китай не са първите, които предполагат, че може и да не е най-добрата.
Често се говори, че автократите в Москва и Пекин желаят единствено да трупат пари, че китайските лидери са просто клептократи и че Кремъл е „Russia, Inc.“ Разбира се, руските и китайските лидери се грижат за себе си, наслаждавайки се на властта заради самата нея и заради богатството и лукса, които носи. Но през изминалите векове това са правили и много велики крале, императори и папи. Хора, които упражняват власт, обичат да упражняват власт и обикновено така забогатяват. Но освен това те са убедени, че я упражняват в името на по-висша цел. Осигурявайки ред, генерирайки икономически растеж, обединявайки нациите си и водейки ги към международно влияние, уважение и власт, те вярват, че служат на своите народи. А в момента изобщо не изглежда по-голямата част от поданиците им в Китай или Русия да не са съгласни с това.