Руснаците и китайците си намериха добра компания. Такъв авторитет като Хенри Кисинджър предупреди, че „внезапното изоставяне на идеята за национален суверенитет“ носи риска от свят, освободен от всякаква идея за международен правен ред. Разбира се, Съединените щати не му обърнаха особено внимание — те вече се бяха намесвали и бяха сваляли суверенни правителства много пъти в своята история. Но дори постмодерна Европа захвърли настрана правните тънкости в името на това, което възприемаше като висша просвещенска нравственост. Както отбеляза Робърт Купър, Европа бе принудена да действа под влиянието на „колективната памет за Холокоста и за потоците изгнаници, жертви на крайния национализъм по време на Втората световна война“. Този „общ исторически опит“ осигуряваше необходимото оправдание. Кисинджър предупреди, че в един свят на „съперничещи си версии на универсалната истина“ подобна доктрина носи риск от хаос. Купър отговори, че постмодерна „Европа вече не е зона на съперничещи си истини“.102
Но демокрациите не са способни да се справят деликатно с конфликта между международното право и либералния морал. След събитията на площад „Тянанмън“ китайските държавници зададоха един въпрос, който продължават да задават и днес: „Какво право има правителството на Съединените щати да… се намесва безцеремонно във вътрешните дела на Китай?“103 И наистина, с какво право? Единствено либералното кредо осигурява правото и вярата, че всички хора са създадени равни и притежават определени неотменими права, които не трябва да бъдат ограничавани от държавното управление, че държавното управление придобива властта и легитимността си единствено със съгласието на управляваните, чиито права на живот, свобода и собственост трябва да защитава. За онези, които споделят тази либерална вяра, външната политика и дори войните в защита на тези принципи, като войната в Косово, са правилни, дори ако установеното международно право твърди, че са погрешни. Но според китайците, руснаците и всички онези, които не споделят този светоглед, Съединените щати и съюзниците им просто успяват да наложат на останалите своите представи, и то не защото тези представи са правилни, а защото Америка е достатъчно силна, за да ги наложи. За нелибералите либералният международен ред не представлява прогрес. Той е потисничество.
Но това не е само въпрос на теория или на тънкостите на международната юриспруденция. Той засяга фундаменталната легитимност на управленията, което за автократите може да бъде въпрос на живот и смърт. Китайските лидери не са забравили, че ако през 1989 г. демократичният свят бе постигнал своето, те сега щяха да са свалени от власт, вероятно в затвора или застигнати от дори по-лоша съдба. Путин се оплаква, че „ставаме свидетели на все по-голямо и по-голямо незачитане на основните принципи на международното право“, при което той има предвид не само незаконното прилагане на сила, а и налагането на „икономически, политически, културни и образователни политики“. Той критикува начина, по който „независимите правни норми“ се моделират така, че да бъдат приспособени към „правната система на една определена държава“, тази на западните демокрации, и начина, по който международните организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа са се превърнали във „вулгарни инструменти“ в ръцете на демокрациите. В резултат от това, отбелязва Путин, „никой не се чувства в безопасност! Защото никой не вижда в международното право здрава стена, която ще го защити.“104
Западните демокрации са готови да отрекат подобно свое намерение, но Путин и лидерите на Китай имат основание за безпокойство. Хората, формиращи политиката, непрекъснато твърдят, че биха искали Русия и Китай да се интегрират в международния либерален демократичен ред, но това, че Русия и Китай подхождат внимателно, не бива да ни изненадва. Възможно ли е автократите да станат част от либералния международен ред, без да отстъпят пред силите на либерализма?
Уплашени от отговора на този въпрос, автокрациите съвсем естествено са обърнали поглед назад, и то донякъде ефективно. Вместо да приемат новите принципи на намален суверенитет и отслабена международна зашита на автократите, Русия и Китай се стремят да наложат международен ред, който поставя акцент върху националния суверенитет и може да защити автократичните управления от чужда намеса.
104
Реч на президента Владимир Путин по време на 43-тата Конференция за сигурността в Мюнхен.