Всъщност глобалното съперничество вече е в ход. Според руския външен министър Сергей Лавров „за пръв път от много години насам на пазара на идеите наистина има среда, която позволява конкуренцията между различните «ценностни системи и модели за развитие»“. И според руснаците добрата новина е, че „Западът губи монопола си върху глобализационния процес“. Днес, когато говорят за многополюсен свят, руснаците нямат предвид само преразпределението на сила. Става дума и за съперничеството между ценностни системи и идеи, което ще осигури „основата на многополюсен световен ред“.108
Всичко това е изненада за демократичния свят, който си мисли, че с падането на Берлинската стена подобно съперничество вече е приключило. Световните демокрации не възприемат усилията си за поддържане на демокрацията и на принципите на Просвещението в чужди страни като аспект на геополитическо съперничество, тъй като не виждат „съперничещи си истини“, а само „универсални ценности“. Поради това те невинаги съзнават, че използват богатството и силата си, за да накарат другите да възприемат техните ценности и принципи. В рамките на собствените си институции и съюзи те настояват за безпрекословна преданост към либералните демократични принципи. Преди да отворят врати пред новите членове и преди да предоставят множеството облаги, които членството носи от гледна точка на богатство и сигурност, те изискват от страните, които желаят да се присъединят към ЕС или НАТО, да отворят икономиките и политическите си системи. Когато в края на 2007 г. грузинският президент обяви извънредно положение, той намали шансовете на Грузия да влезе скоро в НАТО или ЕС. В резултат на това Грузия сега пребивава в несигурност в ада между руската автокрация и европейския либерализъм. А ако впоследствие демокрациите обърнат гръб на Грузия, тя може да няма друг избор, освен да се приспособи към Москва.
Това съперничество не е връщане към времето на Студената война. По-скоро то е преоткриване на XIX в. Тогава абсолютистките владетели на Русия и Австрия поддържат родствените им автокрации в следреволюционна Франция и използват сила, за да потушат либералните бунтове в Германия, Полша, Италия и Испания. Великобритания по времето на Палмерстън използва британската мощ, за да помага на либералите на континента; Съединените щати приветстват либералните революции в Унгария и Германия и се възмущават, когато руските войски потискат либералните сили в Полша. Днес Украйна е страна, която вече е била бойно поле на силите, подкрепяни от Запада, и тези, подкрепяни от Русия, и в бъдеще може да се превърне отново в бойно поле. Такава може да е съдбата и на Грузия. Заслужава си да поразсъждаваме как би изглеждал светът и как би изглеждала Европа, ако демократичните движения в Украйна и Грузия се провалят или бъдат отстранени със сила и двете държави се окажат тясно свързани с Москва автокрации. Заслужава си да помислим какъв ефект би имало върху Източна Азия използването на сила от Китай, за да стъпче демократичната система в Тайван и да я замени с приятелски настроена автокрация.
До война може и да не се стигне, но глобалното съперничество между демократичните и автократичните държави ще се превърне в основна черта на света на XXI в. Големите сили все по-често избират на коя страна да застанат и се идентифицират с един или друг лагер. Индия, която през Студената война гордо запази неутралитет и дори може да се каже, че бе просъветски настроена, започна да се самоопределя като част от демократичния Запад.109 В последно време Япония прави всичко възможно да се утвърди като демократична велика сила, споделяща общи ценности не само с други азиатски, но и с неазиатски демокрации. И макар при Япония и Индия желанието да принадлежат към демократичния свят да е автентично, то е и част от геополитическа калкулация — начин да се заздрави солидарността с други велики сили, които биха могли да бъдат от помощ в стратегическото им съперничество с автократичен Китай.
В международните дела не може да съществува съвършена симетрия. Реалностите близнаци на настоящата епоха — съперничеството между големите сили и надпреварата между демокрация и автокрация — невинаги ще пораждат едни и същи коалиции. В хода на геополитическото си съперничество с автократичен Китай демократична Индия подкрепя диктатурата в Бирма, за да не може Пекин да получи стратегическо предимство. Индийските дипломати обичат да противопоставят големите сили една на друга, като затоплят отношенията ту с Русия, ту с Китай. Демократичните Гърция и Кипър се стремят към близки връзки с Русия отчасти поради културна солидарност с православните си братовчеди, но повече водени от икономически интерес. Съединените щати отдавна са съюзници с арабските диктатури и с редица военни лидери в Пакистан по стратегически и икономически причини. Точно както по време на Студената война стратегическите и икономическите съображения, както и културните връзки, често преодоляват идеологията.
108
Руският външен министър Сергей Лавров, „The Present and the Future of Global Politics,“ Russia in Global Affairs, no. 2 (April/June 2007).