Въпреки това историята не се отнася благосклонно към теорията, че силните търговски връзки предотвратяват конфликт между държавите. Днес взаимната зависимост между икономиките на Съединените щати и Китай не е по-голяма от тази между икономиките на Великобритания и Германия преди Първата световна война. Освен това търговските връзки също са обременени с напрежение и конфликти. Връзките между Съединените щати и Китай са белязани от все повече свади, като Конгресът на САЩ заплашва със закони, които да накажат Китай за евентуална търговска непочтеност. И в Европа, и в Съединените щати притесненията, свързани с нарастващото стратегическо предизвикателство на Китай, все по-често са съпътствани или дори надмогвани от тревогата от нарастващите икономически предизвикателства на Китай. Петдесет и пет процента от жителите на Германия смятат, че китайският икономически възход е „нещо лошо“, което е повишение в сравнение с 38% през 2005 г., а това мнение се споделя от американците, индийците, англичаните, французите и дори от южнокорейците. Днес 60% от жителите на Южна Корея смятат, че намиращата се във възход икономика на Китай е „нещо лошо“.118
Междувременно китайците може още да се съобразяват с натиска за регулиране на валутата си, за налагане на ограничения върху пиратството и за повишаване на качеството на продуктите си, както и с останалия тормоз на Съединените щати и Европа. Но те започват да чувстват, че демократичният свят се обединява срещу тях и използва тези спорове като начин да ограничава Китай — не само икономически, но и стратегически.
Накрая трябва да се спомене и международният сблъсък относно енергийните ресурси, който се превръща в основна арена на геополитическото съперничество. Търсенето на надеждни източници на нефт и газ определя политиката на Китай към Иран, Судан, Бирма и Централна Азия. Русия и предвожданите от Съединените щати демокрации се надпреварват да изграждат петролопроводи и газопроводи, които ще им осигурят преимущество и влияние или съответно ще лишат съперниците им от преимущество и влияние.
Сами по себе си търговските връзки не могат да се противостоят на силите на националната и идеологическата надпревара, които сега отбелязват невероятен ренесанс. Търговските връзки не съществуват във вакуум. Те влияят върху геополитическите и идеологическите конфликти и се влияят от тях. Държавите не са изчислителни машини. Те притежават белезите на хората, които ги създават и обитават — неуловимите и неизмерими човешки качества любов, омраза, амбиция, страх, чест, срам, патриотизъм, идеология и вяра, — все неща, заради които хората се бият и умират както днес, така и хилядолетия преди това.
Безнадеждната мечта на радикалния ислям
Никъде другаде по света тези човешки качества не се проявяват с по-голяма сила, отколкото в ислямския свят и по-специално в Близкия изток. Борбата на радикалните ислямисти срещу могъщите и често безлични сили на модернизацията, капитализма и глобализацията, които те отъждествяват с юдейско-християнския Запад, е другият голям конфликт в международната система днес. Освен това тя е и най-драматичното опровержение на парадигмата за сближаването, тъй като радикалният ислям отхвърля именно конвергенцията, включително представата на либералния свят за „универсални ценности“.
В крайна сметка като исторически феномен борбата между модернизацията и ислямския радикализъм може да окаже по-слабо влияние върху международните дела, отколкото тази между великите сили и между силите на демокрацията и автокрацията. Все пак съпротивата на исляма спрямо западното влияние не е ново явление, макар че приема нови и потенциално катастрофални измерения. В миналото, когато по-стари и по-малко напреднали в техническо отношение народи се сблъсквали с по-развити култури, недостатъчно мощните им оръжия са отразявали тяхната изостаналост. Днес по-радикалните привърженици на ислямския традиционализъм, макар да изпитват ненавист към модерния свят, все пак използват срещу него не само древните практики на убийство и самоубийствени атаки, но и неговите собствени модерни оръжия. Силите на модернизацията и глобализацията възпламениха ислямисткия бунт и го въоръжиха за борбата.
118
Вж. доклада на Pew Global Attitudes Project, „Global Unease with Major World Powers,“ издаден на 27 юни 2007 г., с. 42–43.