Выбрать главу

Така светът се изправя пред перспективата за продължителна борба, в която целите на ислямистите екстремисти никога няма да бъдат постигнати, тъй като нито Съединените щати, нито Европа, Русия, Китай или народите в Близкия изток са способни или имат желанието да им дадат онова, което искат. Просто е невъзможно днешните велики сили да отстъпят толкова, колкото искат ислямските екстремисти.

За съжаление за тях може да се окаже невъзможно и да се обединят пред лицето на заплахата. Макар в общи линии по отношение на борбата между традицията и модерността Съединените щати, Русия, Китай, Европа и останалите велики сили да са на една и съща страна, онова което ги разделя — съперничещите си национални амбиции, разделението между демократи и автократи, трансатлантическото неразбирателство относно използването на военна сила, — подкопава волята им за сътрудничество. Това несъмнено важи в случая с неизбежните военни аспекти на битката срещу радикалния ислямски тероризъм. Европейците са били и ще продължават да бъдат не толкова ентусиазирани по отношение на това, което недвусмислено наричат „войната срещу тероризма“. И за тях, както и за Русия и Китай, ще бъде истинско изкушение да се забавляват на представлението, в което Съединените щати се провалят в битката си срещу „Ал Кайда“ и другите агресивни ислямистки групировки в Близкия изток и Южна Азия, точно както е примамлива идеята американската мощ в региона да бъде възпряна от един разполагащ с ядрено оръжие Иран. Склонността на автократите в Москва и Пекин да защитават родствените си автократи в Пхенян, Техеран и Хартум увеличава шансовете връзката между терористите и ядрените оръжия в крайна сметка да бъде осъществена.

Всъщност един от проблемите на превръщането на борбата срещу ислямисткия тероризъм в единствения фокус на американската външна политика е в това, че се създава илюзията за съюз и сътрудничество с други велики сили, с които истински съюз е невъзможен. Идеята за истинско стратегическо сътрудничество между Съединените щати и Русия или между Съединените щати и Китай във войната срещу тероризма е по-скоро фикция. За Русия войната срещу тероризма се отнася до Чечения. За Китай се отнася до уйгурите в провинция Синдзян. Но когато стане дума за Иран, Сирия и „Хизбула“, Русия и Китай обикновено са склонни да виждат не терористи, а изгодни партньори в битката между великите сили.

Пороците и добродетелите на американската хегемония

Каква трябва да бъде ролята на Съединените щати в един такъв свят? Проучванията на глобалното обществено мнение показват силно международно желание за намаляване на ролята на Америка и преход към по-голяма многополюсност и равенство в международната система. В самите Съединени щати се издигат призиви за смирение, по-голяма умереност в амбициите и по-добро усещане за граници. След войната в Ирак вниманието на света беше погълнато от „американския проблем“. Несъмнено има такъв проблем и той е породен от грешките, допуснати при извършването или неизвършването на нещо, и то не само през последните няколко години, а през цялата американска история. Тенденцията към унилатерализъм, мнителността по отношение на международните институции, ревнивото вкопчване в националния суверенитет, засилената склонност към използване на сила за справяне с международните проблеми, както и благородната духовна щедрост и усещането за просветен егоцентризъм, които карат американците да се обърнат към света и да помагат на другите — тези постоянни черти на американската външна политика не са измислени от администрацията на Буш и няма да изчезнат, когато тя си отиде.

Но въпросът дали американската мощ и експанзивност в следващите години ще продължат да бъдат най-непосредственият проблем или дали те изобщо са най-непосредственият проблем днес, е все по-спорен. В свят, който се е насочил към по-съвършен либерален ред, една старомодна суперсила с чувство за глобална мисия може да изглежда като реликва от миналото и препятствие пред напредъка. Но не е ли възможно в свят, несигурно разположен на ръба на нова епоха на вълнения, една макар и обременена с много дефекти демократична суперсила да има важна, дори необходима роля?