Към „концерт“ между демокрациите
Световните демокрации трябва да започнат да мислят как биха могли да защитават интересите и да отстояват принципите си в свят, в който към тях се отправят сериозни предизвикателства. Това включва установяването на нови методи за оценяване и придаване на международна легитимност на действията. Съветът за сигурност на ООН не може да изпълнява тази роля, тъй като бе безнадеждно парализиран от разкола между автократичните и демократичните членове. А на демократичния свят все пак са му необходими механизми за изглаждане на различията и за постигане на консенсус. Едната възможност може да е изграждането на световен „концерт“ или лига на демокрациите, първоначално може би неформално, но с цел да се провеждат редовни срещи и консултации между демократичните страни по актуални проблеми. Подобна институция би събрала азиатски и тихоокеански страни като Япония, Австралия и Индия с държавите членки на ЕС и НАТО от Европа и Северна Америка и с други демокрации, като например Бразилия — демокрации, които досега са имали сравнително малко контакти помежду си извън търговската и финансовата сфера. Тази институция няма да замени, а ще допълни Обединените нации, НАТО, Г–8 и други глобални организации. Но създаването й ще бъде знак за ангажираност към демократичната идея, а тя би могла да се превърне в инструмент за мобилизиране на ресурсите на демократичните нации за решаване на редица проблеми, които не могат да бъдат отнесени към Обединените нации. Ако се окаже успешна, организацията може да допринесе за придаването на легитимност на действия, които демократичните нации смятат за необходими, но които автокрациите отказват да одобрят — както например НАТО придаде легитимност на интервенцията в Косово.
В свят, разделен по линията демокрация-автокрация, световните демократи ще трябва да се поддържат. Това не означава нито сляпо повеждане на кръстоносен поход в името на демокрацията навсякъде и по всяко време, нито агресивна конфронтация с автократичните сили. Не е необходимо демокрациите да преустановят търговията с автокрациите или преговорите по въпроси, свързани с общи или разминаващи се интереси. Но Съединените щати и останалите демокрации трябва да пригодят външната си политика към политическите особености на днешния свят и да признаят ролята, която битката между демокрацията и автокрацията играе по най-важните стратегически въпроси. Истинският реализъм в международните дела се изразява в разбирането, че външната политика на една държава се моделира до голяма степен от естеството на нейното управление. Необходимо е демокрациите по света да бъдат солидарни и да поддържат онези, които се опитват да отворят демократичното пространство там, където то се затваря.
Подкрепата на демокрацията е стратегически релевантна, отчасти защото демонстрира силните страни на либералния свят и разкрива слабостите на автократичните сили. Лесно е да погледнем Китай и Русия днес и да сметнем, че те са непроницаеми за чуждо влияние. Но не трябва да се пренебрегва тяхната крехкост и уязвимост. Тези автократични режими днес може да са по-силни отпреди, що се отнася до богатство и световно влияние, но те все още живеят в предимно демократична епоха. Това означава, че те неизбежно се сблъскват с проблема за легитимността. Те не са предвождани от европейските монарси на XVIII и XIX в., които се радват на историческа легитимност, защото светът преди тях не е познавал почти нищо друго, освен автокрацията. Днешните автокрации трябва да се борят, за да създадат нов вид легитимност, а това не е лека задача. Китайските лидери пришпорват икономиката си, защото се боят, че всяко забавяне би било равносилно на гибел. От време на време смазват дори най-малките зачатъци на политическа опозиция, тъй като живеят в страх, че ще ги сполети съдбата на съветската разруха или ще се повтори собственото им почти фатално преживяване от 1989 г. Те се страхуват от чуждестранна подкрепа на вътрешната политическа опозиция много повече, отколкото се страхуват от чужда инвазия. В Русия Путин се мъчи да премахне политическите си опоненти, колкото и те да изглеждат слаби, тъй като се бои, че всеки признак за жизненост на опозицията може да свали режима му.