Геополитически реалисти като Хенри Кисинджър предупреждават, че тази комбинация от обстоятелства няма да трае дълго и международното съперничество, неизменна част от човешката природа, ще се завърне. И макар предсказанията за надвиснала глобална многополюсност — при която Съединените щати, Китай, Русия, Япония и Индия са приблизително еднакво силни — да се оказаха погрешни, реалистите имаха по-ясна представа за непроменливата природа на хората. Светът стана свидетел не на трансформация, а просто на пауза в безкрайното съперничество между нациите и народите.
През 90-те години това съперничество изплува отново, като една по една възходящи сили се появяваха за пръв или за пореден път на сцената. Първо Китай, а после и Индия поставиха началото на безпрецедентен икономически растеж, придружен от постепенно, но значително увеличение на военния си потенциал, както конвенционален, така и ядрен. Към началото на XXI в. Япония вече бе започнала постепенно да се възстановява икономически и се стремеше към по-активна в дипломатическо и във военно отношение международна роля. После дойде ред на Русия, която се измъкна от икономическата катастрофа и навлезе в период на устойчив растеж, основаващ се на огромните запаси от петрол и природен газ.
Днес една нова конфигурация на силите преобразува международния ред. Както отбелязаха китайските стратези16, днешният свят е свят на „една суперсила и много велики сили“. Национализмът и нациите не само, че не са обезсилени от глобализацията, но и се завръщат, за да отмъстят. Етническият национализъм продължава да клокочи на Балканите и в бившите републики на СССР. Но много по-съществено е завръщането на национализма на великите сили. Вместо нов световен ред сблъскващите се интереси и амбиции на великите сили отново формират онези съюзи и контрасъюзи и отново участват в онези изкусни танци и променящи се коалиции, които всеки дипломат от XIX в. безпогрешно би разпознал. Те създават и геополитически разломи, в които амбициите на великите сили се застъпват и сблъскват и откъдето най-вероятно ще започнат бъдещи сеизмични събития.
Възходът на Русия
Един от тези разломи преминава по западните и югозападните граници на Русия. В Грузия, Украйна и Молдова, в балтийските страни Естония, Латвия и Литва, в Полша, Унгария и Република Чехия, в Кавказ и Централна Азия и дори на Балканите се води борба за влияние между възраждащата се Русия, от една страна, и Европейския съюз и Съединените щати, от друга. Вместо в очакваната мирна зона Западна Евразия отново се превръща в зона на съперничество.
Ако Русия е мястото, където историята най-драматично приключи преди две десетилетия, то сега именно там историята се завръща най-драматично. Преходът на Русия към установяване на либерализъм у дома спря, а след това направи завой назад, което после стори и външната й политика. Централизирането на властта в ръцете на Владимир Путин бе придружено от загърбване на интеграционистката политика на Елцин и Козирев. В Русия се завърна национализмът на велика сила, а заедно с него и характерните за великите сили сметки и амбиции.
Противно на пренебрежителното схващане, споделяно от мнозина на Запад, Русия е велика сила и се гордее с факта, че останалите играчи на световната сцена трябва да се съобразяват с нея. Тя не е суперсила, а може и никога да не стане отново. Но от гледна точка на това, което китайците наричат „всеобхватна национална мощ“, а именно съчетанието от икономическа, военна и дипломатически сила, Русия днес заема едно от челните места в света. През по-голямата част от 90-те години икономиката й се свива, но след 2003 г. започва да расте със 7% на година и този растеж вероятно ще се запази. Между 1998 и 2003 г. обемът на руската икономика се е увеличил с над 50%, реалният доход на глава от населението се е повишил с 65%, а процентът на бедност е съкратен наполовина.
16
Rosalie Chen, „China Perceives America: Perspectives of International Relations Experts,“ Journal of Contemporary China 12, no. 35 (May 2003), p.287.