В последните няколко години обаче разрастването на доброволната империя се забави. Разширяването на ЕС до 27 членки причини на страните основателки усещане за лошо храносмилане, а очертаващата се перспектива за приемане на Турция с нейните 80 милиона мюсюлмани е нещо, което много европейци трудно могат да преглътнат. Но застоят в разширяването на ЕС не се дължи само на страха от турците и от „полския водопроводчик“. Когато ЕС прие членките на бившия Варшавски договор и балтийските държави, тя се сдоби не само с нови източни страни, но и с нов източен проблем. Или всъщност това си беше старият източен проблем — вековното съперничество между Русия и близките й съседи. Когато погълна Полша, ЕС погълна и нейната враждебност и подозрителност към Русия (и към Германия). Когато пое балтийските страни, пое и страха им от Русия, както и големите руски малцинства в техните предели.
Справянето с тези проблеми изглеждаше възможно, докато Русия се движеше по постмодерния си път на интеграция или поне докато беше слаба, бедна и обладана от вътрешните си затруднения. Но пред лицето на една стъпила на краката си Русия, опитваща се да възвърне статута си на голяма сила и надмощие в старите си сфери на влияние, Европа се оказва в неочаквана и нежелана позиция на участник в геополитическо съперничество. Чрез разширяването си тази огромна институция на XXI в. се замеси в конфронтация в стил XIX в.
Може да се окаже, че Европа не е добре подготвена да реагира на проблем, срещу който никога не е очаквала, че ще се изправи. Постмодерните й инструменти за водене на външна политика не са били създадени за справяне с традиционните геополитически предизвикателства. Външната политика по разширяване заглъхна, вероятно за постоянно, и вината отчасти е на Русия. Много западноевропейци вече съжаляват, че са приели източноевропейските страни в Европейския съюз, и е малко вероятно да се стремят към още по-голяма конфронтация с Русия, приемайки страни като Грузия и Украйна.
Европа не е нито институционално, нито емоционално подготвена да играе в руската близка чужбина геополитическите игри, които самата Русия е склонна да играе. На мощната привлекателна сила на Европа Русия отговори със старомодни форми на сила, стремейки се да накаже или да свали прозападните лидери. Тя наложи тотално ембарго върху търговията с Грузия. Периодично отказва доставки на петрол за Литва, Латвия и Естония; отряза доставките на газ за Украйна и Молдова и наказа Естония със спиране на железопътния трафик и кибератака над правителствената й компютърна система в хода на спора за някакъв съветски военен мемориал. Френският президент Никола Саркози откровено отбеляза, че „Русия утвърждава връщането си на световната сцена, като разиграва активите си, и особено природния газ и петрола, с несъмнена бруталност“.25 Това са инструменти на външната политика, които ЕС най-вероятно не би могъл да използва дори при желание от страна на някои свои членове.26
Европа не би могла да се противопостави и на военните инструменти, използвани от Русия. Москва подпомага сепаратистки движения в Грузия и поддържа собствени въоръжени сили на грузинска територия и в Молдова. Тя заплашва да се оттегли изцяло от Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа, подписан още през 90-те години, така че да получи по-голяма свобода да разполага войски по западния си фланг. Дори министърът на отбраната на Финландия се безпокои, че „военната сила“ отново се превръща в „ключов елемент“ от начина, по който сега Русия „води международната си политика“.27 Все по-често европейците поглеждат неодобрително към великата сила на източната им граница и към оръжията, които разполага, за да преследва интересите си.28 Но ще извади ли нож Европа в битка с ножове?
Не е трудно да си представим как трусовете по европейско-руската линия на разлом прерастват в конфронтация. Криза около желаещата да се присъедини към НАТО Украйна може да провокира войнствеността на Русия. Сблъсък между грузинското правителство и поддържаните от Русия сепаратисти в Абхазия и Южна Осетия може да се окаже искрата в един военен конфликт между Тбилиси и Москва. При по-твърда игра на Русия в Украйна и Грузия какво ще сторят Европа и Съединените щати? Може и нищо да не направят. Постмодерна Европа едва ли би си помислила да влезе в конфликт с участието на велика сила и ще направи всичко, за да го избегне. Съединените щати също не са склонни да се конфронтират с Русия, когато са до такава степен въвлечени в Близкия изток. Въпреки всичко един руски сблъсък с Украйна или Грузия би възвестил съвършено нов свят — или по-скоро един много стар свят. Както отбеляза един шведски анализатор: „Ние живеем в геополитическа епоха. Не можем да се преструваме, че не е така.“29
25
Реч на президента Никола Саркози пред Петнайсетата конференция на посланиците, Париж, 27 август 2007 г.
26
Неговите „вътрешни правила, ценности и цялата му философия“ правят „немислимо използването от ЕС на ембарго върху петрола и виното или на транспортни или търговски блокади по начина, по който Русия го прави по отношение на Грузия и Молдова“. Leonard and Popescu, „А Power Audit of EU-Russia Relations,“, p. 27.
27
John Vinocur, „Scandinavia’s Concern? ’Russia, Russia, Russia,“ International Herald Tribune, October 2, 2007, p. 2.
28
Във Франция и Германия например почти две трети от участниците в проучване през 2007 г. гледат „неблагосклонно“ на Русия. Вж. доклада на Pew Global Attitides Project, „Global Unease with Major World Powers,“ issued on June 27, 2007, p. 2.