Реймънд Фийст
Завръщането на изгнаника
Както винаги, задължен съм на онези, които сътвориха Мидкемия и ми позволиха да я използвам. Ако не беше тяхната щедрост, може би щях да съм се побъркал. Тъй че Стив Ей, Джон, Анита, Конан, Стив Би, Боб, Рич, Ейприл, Етан и всички останали, които допринесоха — моите благодарности.
Специално благодаря този път на една група хора, които ми осигуриха своята безкрайна подкрепа и приятелство в няколкото периода на лична душевна драма: Енди Ейбрамсън, Ричард Спал и Ким и Рей Маккеуон.
Моята най-дълбока обич и признателност на Дамите: Ана Брийли, Дженифер Евинс, Хетър Хани, Кандейс Сербиан, Дженифър Шийц, Тами Съливан, Ребека Тронхил, Амалия Вайслрер, Елиса Ксавиер и специална благодарност на Роусана Некочия. По много и различни начини всички вие направихте живота ми интересен и пълен. Вашето приятелство ме направи много по-богат човек, отколкото заслужавам.
И още веднъж, благодаря на Джонатан Матсон.
Благодаря на майка ми, че я има.
Най-сетне и най-дълбоко, на моите деца за тяхната любов и красота. Те ме побъркват, докато ми помагат да запазя разсъдъка си.
Тази е за Джеймс, с цялата обич, която може да даде един баща.
Макар и късно, дано сега възвърнеш чест и име и възнесеш в прослава осъденото на забрава.
Глава 1
Пленник
Ездачите се приближиха.
Каспар, който само допреди ден носеше титлата херцог на Оласко, ги очакваше, стиснал в готовност веригите си. Едва преди няколко мига бе оставен в тази прашна равнина от един висок белокос магьосник, който след няколко думи беше изчезнал и го бе оставил да се изправи сам срещу приближаваща се банда номади.
Каспар не помнеше да се е чувствал някога толкова жив и енергичен. Ухили се широко, пое си дълбоко дъх и присви колене. Ездачите се развръщаха и той мигновено разбра, че са видели в него опасност, макар да стоеше сам, бос и без никакво оръжие освен тежките вериги с пранги в двата края.
Ездачите забавиха. Бяха шестима. Носеха странни облекла: широки горни халати в тъмносин цвят върху бели блузи, стегнати в кръста, и торбести панталони, затъкнати в черни кожени ботуши. Главите им бяха покрити с тюрбани, с ивици плат, увиснали на дясната страна. Каспар прецени, че ивиците могат бързо да се вдигат, за да покрият устата и носа против внезапна прашна буря или за да скрият лицата им. Облеклото приличаше не толкова на униформа, колкото на племенна носия. И шестимата носеха най-различни смъртоносни оръжия.
Водачът заговори на непонятен, макар и някак странно познат език. Каспар отвърна:
— Не допускам, че има и най-малък шанс да говориш оласконски, нали?
Мъжът, когото бе определил като водач, каза нещо на спътниците си, направи жест и се отпусна отново на седлото, за да види какво ще последва. Двама от мъжете слязоха от конете и запристъпваха към Каспар, като вадеха оръжията си. Трети също скочи на земята и почна да развива дълъг ремък, с който явно се канеше да го върже.
Каспар отпусна леко веригите и смъкна рамене в привидно примирение с неизбежността на положението си. По начина, по който се приближаваха към него, разбра две неща: бяха опитни бойци — корави, обжарени от слънцето мъже от равнините, които вероятно живееха в шатри — и не бяха обучени войници. Един поглед му даде нужния факт, за да реши как да реагира. Никой от останалите на конете си не беше изпънал лък.
Каспар остави третия мъж, онзи с ремъка, да го приближи, след което в последния миг изрита с десния крак и го порази в гърдите. След това разлюля веригите, пусна края на едната и мъжът с меча от дясната му страна, който бе сметнал, че е извън досега му, бе ударен през лицето с импровизираното оръжие. Каспар чу изпукването на кост. Мъжът падна на земята.
Другият реагира бързо: вдигна меча си и извика нещо — обида, боен вик, молитвен зов към някой бог, Каспар не разбра какво. Единственото, което разбра, беше, че му остават навярно още три или четири секунди живот. Вместо да се отдръпне от нападателя, Каспар се хвърли срещу него и го удари с все сила, докато мечът се стоварваше отгоре.
Заби рамо под мишницата на нападателя и инерцията от пропуснатия удар почти прехвърли номада през рамото му. Каспар напрегна яките си мишци, превъртя го във въздуха и мъжът тупна тежко на земята. Дъхът сякаш изригна от гърдите му и Каспар си помисли, че може да си е прекършил гръбнака.
По-скоро усети, отколкото видя, че двама от конниците заразвързаха лъковете си, така че скочи напред, претърколи се и бързо се изправи, стиснал меча на най-близкия до него. Номадът с ремъка се опитваше да се изправи и да извади оръжието си, но в същия момент Каспар пристъпи до него и го цапардоса по главата с плоското на меча. Мъжът се смъкна на земята без звук.