— Ако е така, то пантатийската лудост е послужила на нас — каза Акайлиа. — Защото ако джеасът не се беше задействал, това нещо щеше да си стои необезпокоявано в пещерата и когато разломите започнеха да се появяват, никой нямаше да има и най-малка податка защо се случват.
— Докато върху нас не се изсипе армия от талнои — каза Каспар.
— Ще накарам Магнус да го отнесе на Келеуан — заяви Пъг.
— Мисля да се опитам да разбера откъде е дошъл талноят на Новиндус. — Обърна се към Каспар. — Ще ми помогнеш ли да намеря дупката, от която е бил изваден талноят?
— Ще направя каквото мога — отвърна Каспар.
— Има още един проблем — каза Пъг.
— Нощните ястреби — каза Томас.
— Да, това ме тревожи.
— Може ли Лесо Варен да си е върнал силата толкова бързо? — попита Каспар. — Нали Талвин Хокинс му счупи врата.
— Много пъти съм се изправял срещу него и през годините съм събрал много свидетелства за деянията му — каза Пъг.
— Преди години например един барон умря, опитвайки се да сътвори ужасия в безплоден опит да спаси умиращата си жена, а синът на един благородник в Аранор се опита да избие цялото си семейство в нощта на годежа си. Също така един лорд в Кеш издаде държавни тайни на кралство Ролдем без никакъв повод, преди да се самоубие.
— Да, ако той владее силата, която мисля, че владее, би могъл да се върне до една година след своята „смърт“ и да прати отново своите наемници на тъмните им мисии. — Пъг погледна Каспар. — Има една особено опасна и противна магия, с която магьосник би могъл да затвори собствената си душа в съд, бутилка или запечатана стъкленица например. Докато съдът — или съсъдът — е непокътнат, няма значение какво става с тялото. Ако друго тяло е близо до съда в момента, в който предишното тяло умре, душата на магьосника заема това тяло. Имам предвид, че сега Варен би могъл да е съвсем различен. Може да е малко момче или красива жена. Може да прикрие самоличността си от всекиго… освен от мен — твърде много пъти съм се срещал с него, за да не го позная веднага.
— Трябва да намериш този съсъд — каза Каспар.
— Все някой ден — отвърна Пъг. Томас въздъхна и каза:
— Тогава нека вечеряме, приятели, а утре можете да се заловите с неприятните задачи, които ви чакат. Но дотогава отпуснете умовете и сърцата си.
Каспар и Пъг се спогледаха. И двамата знаеха, че колкото и чудесно да мине вечерта, никой от тях няма да може да се отпусне.
Глава 21
Пожар
Каспар чакаше търпеливо.
На двамата с Пъг им предстоеше да напуснат Елвандар и чакаха появата на кралицата и Томас в сутрешното заседание на кралския двор. Талноят стоеше неподвижно зад Каспар.
Когато кралската двойка пристигна, всички станаха и се поклониха. Кралицата зае мястото си на трона.
— Благодарим ти за предупреждението за този опасен обрат на събитията, Пъг. Благодарим също и на теб, Каспар от Оласко.
Каспар се поклони на кралицата.
— Ваше величество, вашата снизходителност не отстъпва на красотата ви. Вие смирявате дори горделивците със своята щедрост и доброта.
Агларана се усмихна.
— Зная, че имате тъмно минало, лорд Каспар, но усещам, че се борите да намерите по-добър път. Имате добрите ни пожелания за успех в това начинание.
— Покорявате ме с добротата си — отвърна Каспар.
— Време ли е? — попита кралицата Пъг.
— Веднага трябва да се върнем на Острова на чародея, с позволението на ваше величество.
— Вървете с нашата обич и най-добри пожелания за безопасно пътуване, приятелю Пъг. Винаги сте добре дошъл в нашия двор.
Томас стисна ръката на Каспар.
— Надявам се да се срещнем отново при не толкова злокобни обстоятелства. Както каза жена ми, желая ти всичко най-добро по по-добър път от този, по който си крачил досега.
— Надявам се някой ден да ми върнете визитата, Томас. Томас се обърна към Пъг.
— Знаеш клетвата ми никога да не напускам Елвандар, освен за да го защитя, но Татар ме убеди, че тази заплаха е по-опасна от цуранското нашествие. Ако ти потрябвам, само ме призови.
— Моля се никога да не изпадна в такава нужда — отвърна Пъг, — но ако получиш призива ми, знай, че няма да съм го изпратил току-така.
— Знам.
Пъг си сложи пръстена, който командваше талноя, и каза:
— Приближи се.
Съществото се подчини.