— Да — каза Пъг. — Накор ще се погрижи да те върне в Елвандар. Освен ако не държиш да призовеш дракон?
Томас се ухили.
— Бих могъл, но те обикновено се дразнят, когато пътят не включва нещо опасно. Ще намеря Накор. — Обърна се към Каспар. — Довиждане, Каспар. Сигурен съм, че ще се срещнем отново.
Стиснаха си ръцете.
— За мен беше чест, Томас — каза Каспар.
Пъг му даде знак да го последва и когато останаха сами, каза:
— Хубаво е, че реши да се присъединиш към нас.
Каспар се засмя.
— Всъщност нямам избор!
— Винаги има избор, но в този случай алтернативата за теб не беше особено привлекателна. Ти си смел мъж, умен и схватлив, и притежаваш известна безскрупулност, която определено ще ни е нужна, преди всичко това да свърши. А засега далеч не е приключило. Тази нова борба току-що започна. Научихме горчив урок: станали сме самодоволни в защитата на собствения си дом. Никога повече не бива да допускаме тази грешка.
— Кога започваме? — попита Каспар.
— Веднага — отвърна Пъг. — Ела да съставим плановете. Бившият херцог, вече агент на Конклава на сенките, и бившето кухненско ратайче, а сега най-могъщият чародей на Мидкемия, заслизаха по хълма към ливадата и започнаха да кроят планове.
Епилог
Мисии
Магнус се поклони.
Група от петима магьосници, облечени в черни халати, отвърна на поздрава. Един от тях пристъпи напред и рече:
— Добре си дошъл, сине на Миламбер. Появата ти сред нас е радост за старите ми очи.
Магнус се усмихна.
— Щедър си, Йошану. — Погледна другите четирима Велики от Събранието на маговете. — Радвам се, че ви виждам.
Слезе от подиума, на който стоеше машината на разлома, близначна с онази, която се пазеше в Звезден пристан на Мидкемия. Помещението беше просторно, но сравнително празно, освен машината на разлома и петимата, които чакаха около нея. Бяха предупредени за пристигането на Магнус по сигнална система, установена преди години. Залата беше цялата от камък и студена за тази гореща планета, но добре осветена от многобройните маслени светилници по стените.
— Какво е това нещо след тебе? — попита един от маговете. Магнус отвърна на съвършен цурански:
— Това е поводът за моето гостуване. Съоръжение, сътворено от човек, но съдържа жив дух. От Втория кръг е — поясни той, като използва цуранската терминология за второ ниво на реалността.
Това привлече интереса им.
— Нима? — каза един висок, тънък като тръстика маг.
— Да, Шумака — отвърна Магнус. — Знаех, че ти особено ще се заинтересуваш. — И се обърна към цялата група: — Баща ми моли Събранието за мъдрия ви съвет. Ако мога да помоля да съберете колкото може повече от събратята ви, бих искал да се обърна към всички тях.
Един нисък набит маг се усмихна.
— Ще разпратя вестта. Сигурен съм, че когато се разнесе мълвата за това нещо, всеки член ще се яви. Хайде, нека ти намерим първо удобно жилище и да отдъхнеш. След колко време би желал да говориш?
Магнус постави пръстена на ръката си и мигновено усети гъдела на чуждоземната магия.
— След мен — заповяда на талноя и леко го докосна. Едно от нещата, които бе открил, откакто му възложиха да пренесе талноя на Келеуан, беше, че създанието реагира на всякакъв език. Поради това Магнус бе на мнение, че то просто чете мислите на носителя на пръстена, а изричането на глас е нужно само за яснота на командата.
Поведоха Магнус и талноя през сърцевината на магьосническия град. Огромната сграда покриваше целия остров, също както Звезден пристан господстваше над острова, на който бе издигнат. Тази обаче засенчваше подражателя си и беше наистина древна, докато Звезден пристан бе едва на сто години.
Никой не разбираше от магията на разлома повече от Пъг и Магнус носеше многобройни писма от баща си до различни членове на Събранието — в тях той подробно описваше какво знае, какво предполага, какво подозира и от какво се опасява. Магнус беше прочел съобщенията — предназначението им съвсем не беше да успокоят.
Все пак талноят бе далече от дома си, а Варен беше ако не спрян, то поне сериозно забавен.
Но последното, което баща му му бе казал, преди да тръгне, го безпокоеше дълбоко.
Пъг бе прегърнал сина си и му бе прошепнал:
— Боя се, че времето на потайната борба е зад нас и че отново сме изправени пред открита война.
Магнус се надяваше баща му да греши, но подозираше, че е прав.
Накор чукна главата си в тавана на пещерата и изруга. Отнело му беше цяла седмица, докато я намери с помощта на сведенията, дадени му от Каспар. Провря се под ниския свод с факла в ръката и тояжка в другата.