— По дяволите! — изрева той, хвана я за кръста и я събори на пода.
Момчето извика яростно и започна да го удря. Беше малко, но удряше силно. Каспар беше затиснал борещата на и стискаше здраво ръката й с арбалета. Изви я и тя изпищя и го пусна. Той се изправи тъкмо навреме, преди момчето да му пръсне мозъка с един тежък тиган.
Сграбчи го за китката, изви я и малкият изрева и пусна тигана.
— Стига! — ревна Каспар.
Извади меча си и посочи жената на пода. Момчето замръзна, с изопнато от ужас лице.
— Е, добре — измърмори той, отново на квегански. — Казвам ви още веднъж: няма да ви направя нищо лошо. — След това много показно прибра меча в ножницата, мина покрай жената, вдигна арбалета и го подаде на момчето. — Иди навън, намери я тая проклета стрела и виж дали можеш да заредиш арбалета. Ако си решил да ме убиеш, пробвай, няма да ти се разсърдя.
Вдигна жената да стане и я огледа. Беше костелива, но веднага разбра, че е била красива някога, преди тежкият живот да я състари. Не можеше да прецени на тридесет ли е, или на четиридесет, лицето й бе като кафява щавена кожа от слънцето. Но очите й бяха живи и яркосини, и владееше страха си. Каза й тихо:
— Хайде, дай ми да ям. И я пусна.
Момчето стоеше като замръзнало, стиснало арбалета. Каспар се огледа. Имаше само една стая, но в дъното беше изпъната завеса, зад нея сигурно спеше жената. Видя зад постелята й малка ракла. Друга постеля беше навита под масата пред завесата. Имаше две столчета. Имаше и някакъв грубо скован долап до откритото огнище, над което къкреше котле яхния. Жената току-що бе изпекла хляб и Каспар грабна един от още вдигащите пара самуни. Отчупи огромен залък и го натика в устата си. После седна на едното столче, погледна намръщената жена и каза:
— Съжалявам, че се държах малко грубо, но предпочитам грубите маниери пред смъртта от глад.
Задъвка и се усмихна.
— Ммм, вкусно. — Посочи котлето. — Искам и яхния.
Жената се поколеба, после пристъпи към огнището, взе черпака, напълни една купа и я сложи пред Каспар. Даде му дървена лъжица.
— Благодаря.
Тя отстъпи назад и прегърна момчето, притисна го до себе си. Каспар изяде яхнията и преди да помоли за още, ги погледна. Квеганският явно не вършеше работа, но беше най-близкият език до онова, което бе чул от говора на номадите. Посочи гърдите си и рече:
— Каспар.
Жената не реагира. Той посочи към тях и каза:
— Вие как се казвате?
Жената можеше и да е изплашена, но се оказа, че не е глупава. Отвърна му:
— Йойхана.
— Йоана — повтори Каспар.
Тя го поправи:
— Йойхана.
И той долови тихото придихание след първата сричка.
— Йой-хана — каза бавно Каспар и тя кимна, все едно беше почти точно.
Той посочи момчето.
— Йорген — последва отговорът.
Каспар кимна и повтори името. Сипа си втора купа и се наведе над нея, но се усети, че всъщност яде вечерята им. Погледна ги, после изсипа обратно купата в котлето. Задоволи се само с още хляб, посочи ги и каза:
— Яжте.
Махна им да дойдат на масата.
— Яжте — повтори тя и Каспар разбра, че думата е същата, само че с друг изговор. Кимна й.
Тя предпазливо подбутна момчето към масата, а Каспар стана и отиде до вратата. Видя едно празно ведро, вдигна го и го постави на пода като импровизиран стол. Момчето го наблюдаваше със сериозните си очи, а жената непрекъснато го поглеждаше, докато слагаше храна на детето.
След като и двамата седнаха, Каспар заговори:
— Е, Йойхана и Йорген, аз съм Каспар и допреди няколко дни бях един от най-могъщите хора на другия край на този свят. Паднах до това мизерно състояние, но въпреки окаяния ми вид все пак съм това, което казах.
Гледаха го неразбиращо. Той се засмя тихо.
— Е, добре. На вас не ви трябва да учите квегански. Аз трябва да уча езика ви. — Чукна ведрото, на което седеше, и каза:
— Ведро.
Жената и синът й мълчаха. Каспар стана, посочи ведрото и повтори думата. После ги посочи и отново махна към ведрото.
— Как наричате това?
Йорген най-сетне разбра и каза някаква дума. Не приличаше на нищо, което Каспар бе чувал. Той я повтори, а момчето кимна.
— Добре, все е някакво начало — каза бившият херцог на Оласко. — Може би докато дойде време за спане, ще ми поговорите достатъчно, за да ме убедите, че няма да ми прережете гърлото, докато спя.
Глава 3
Ферма
Каспар се събуди на пода на малката колиба. Беше спал до вратата, за да попречи на Йорген или майка му да избягат. Надигна се на лакът и се огледа в ранния утринен здрач. Имаше само едно прозорче близо до комина вдясно, тъй че в стаята все още беше доста тъмно.