Знаеше само, че някаква жена, известна с прозвището Изумрудената кралица, се появила някъде на запад на този континент, Новиндус, и повела война за завладяване на градовете-държави, като събрала огромна армия — включваща според някои сведения и гигантски влечугоподобни хора — и построила флот с единствената цел да нападне Островното кралство.
Макар да нямаше никакво обяснение защо точно се е случило това и макар то да противоречеше на всякаква военна логика, все пай се беше случило. Крондор се беше превърнал в руини, а възстановяването на Западните владения все още продължаваше, след цели тридесет години.
Може би щеше да научи нещо повече за това, след като пребродеше тази земя. Погледна момчето и каза:
— Не ми стой така. Няма да ги нося сам.
Момчето изръмжа недоволно, но награби толкова дърва, колкото му беше по силите. Каспар също взе колкото можа и измърмори:
— Какво ли не бих дал за един кон и кола.
— Татко взе коня, когато… замина — отвърна Йорген, запъхтян от усилието.
Каспар беше схванал различните думи за време и вече знаеше, че Бандамин е заминал три седмици преди той да дойде във фермата. Отвел едно теле в село Хеслагнам, за да го продаде на тамошния ханджия. С парите щял да купи провизии за фермата.
След като се забавил с три дена повече от очакваното, Йойхана и Йорген отишли до селото пеша, но им казали, че никой не е виждал Бандамин. Някъде между фермата и Хеслагнам той просто беше изчезнал, с коня, колата и телето.
Йойхана не обичаше да говори за това. Все още се надяваше, след близо два месеца, че мъжът й може да се върне. Според Каспар това беше почти невероятно. В този район едва ли имаше нещо, което да може да мине за закон. На теория съществуваше някакво съглашение, наложено навремето от номадите на север, джешандите, никой да не безпокои пътници или близките им. Произходът на това съглашение бе изгубен някъде в дълбините на историята, но като толкова много други неща и то бе изчезнало като дим на вятъра, когато армията на Изумрудената кралица бе опустошила земята.
Каспар беше заключил, че относителното богатство на тази ферма, изразено в добитък и зърно, се дължи на това, че бащата на Бандамин е бил един от малцината годни да носят оръжие мъже, успели да се измъкнат от насилствено рекрутиране в армията на Изумрудената кралица. Ядосваше се от празнините в знанията си, но си беше сглобил картина на случилото се от разказаното от Йойхана.
Свекър й успял да се скрие, докато мнозина други били взети насила на служба за една битка отвъд планините на югозапад — тя ги нарече Суману. И се облагодетелствал, понеже намерил безпризорни животни из изоставените ферми наоколо, както и зърно и зеленчуци. Намерил също така кола и коне, дошъл в тази долчинка и се заселил тук. Бандамин наследил фермата.
Каспар остави дървата зад колибата и тръгна обратно през ливадата да донесе още. Погледна умореното момче и му каза:
— Защо не видиш дали на майка ти не й трябва помощ?
Йорген кимна и хукна.
Каспар се загледа след него. Даде си сметка, че досега не е помислял да става баща. Допускаше, че все някой ден ще се наложи да се ожени, за да има наследник, но никога не беше обмислял какво означава всъщност да си баща. До този миг. На момчето ужасно му липсваше баща му — виждаше се ясно. Зачуди се дали изчезването на Бандамин изобщо ще се обясни някога.
Селският живот явно бе много по-труден, отколкото си беше представял. Но пък така бяха отредили боговете на Колелото на живота. А и да си беше на трона на Оласко, не можеше да разори държавната съкровищница, за да купи коне и коли на всички селяци, нали?
Каспар вдигна очи от яденето си и каза:
— Трябва да си тръгвам вече.
Йойхана кимна и каза:
— Очаквах да се случи скоро.
Той замълча. Йорген гледаше ту него, ту майка си. Каспар се бе заседял в къщата им вече над три месеца и макар момчето понякога да му се присмиваше заради невежеството му по основни неща в селския труд, той все пак донякъде бе запълнил празнината, останала след изчезването на баща му.
Но Каспар си имаше по-големи грижи от някакво си момче в тази далечна земя. Научил беше от Йойхана и Йорген всичко, което можеше. Говореше местния език вече сравнително добре и бе започнал да разбира тукашните обичаи и вери, доколкото ги знаеше Йойхана. Нямаше причина да стои повече тук, а имаше много причини да си тръгне. Беше изкарал месеци само на няколко мили от мястото, където го бе оставил белокосият маг, а тепърва му предстоеше да прекоси половин свят.
— Къде ще ходиш? — попита Йорген.
— Вкъщи.
Йорген като че ли понечи да каже нещо, но си замълча. След малко попита: