— Беше цяло състояние — отвърна Кенер.
— Тъй че приемам, че не сте убийци, а почтени търговци, които сега разполагат със стока, струваща повече?
Те кимнаха.
— Следователно има причина да не вземете просто някоя банда наемници за охрана, като тръгнете на юг и намерите кораб за дома?
Тримата се спогледаха и Флин каза:
— Да. Пръстенът е просто дрънкулка. Искам да кажа, може и да прави някаква магия, след като двама души умряха заради него, но не си струва целия този труд. Има още нещо.
Махна с ръка към другия край на склада и четиримата тръгнаха натам. В дъното стоеше фургон, съвсем обикновен, почти неразличим от тези, които Каспар беше виждал да обикалят по улиците на родния му град. На пода му лежеше нещо, покрито с промазано платно, и според големината му Каспар вече имаше представа какво би могло да е. Флин скочи във фургона и дръпна платнището.
Беше тяло, поне за такова го взе Каспар отначало, всъщност май беше просто куха броня. Но каквото и да беше, не приличаше на нищо, което бе виждал.
Каспар се качи при Флин и махна цялото платнище. Беше броня и като че ли без шевове. Беше черна, с тъмнозлатиста ивица около врата, раменете, китките, бедрата и глезените. Каспар коленичи и я пипна. Изработена беше от метал, но по-гладък от всичко, което бе виждал. Който и да я беше притежавал, трябваше да е бил висок, по-висок от неговите шест стъпки и половин педя.
В Опардум Каспар беше купувал най-качествената броня, позната в Източното кралство, от Майсторите оръжейници от Ролдем. Но това далече надвишаваше тяхното качество.
— Удари я с меча си — каза Флин и скочи от фургона, за да му направи място да замахне. Каспар се изправи, извади меча си и леко замахна към раменната плоча. Оръжието отскочи, все едно беше ударило в твърда гума. Каспар отново коленичи и попита:
— Има ли нещо вътре?
— Никой не знае — отвърна Кенер. — Не можем да измислим как да махнем шлема или която и да е част.
— Доста зловещо изглежда — промълви Каспар замислено. Шлемът беше съвсем прост, като цилиндър, срязан под ъгъл, острите ръбове след това бяха окръглени и се получаваше гладко очертание от раменете до темето, без никакви ръбове или нитове. Отпред беше леко изпъкнал, тъй че отгоре приличаше малко на капка, вместо да е съвсем кръгъл. Двете страни на шлема бяха оформени като криле, но криле, различни от тези на което и да било същество, познато на Каспар. Приличаха малко на криле на гарван, но в същото време бяха леко извити назад, следваха страните на шлема и бяха мрежести като на гигантски прилеп… но не обикновен прилеп. Тясна резка отпред за очите осигуряваше полезрението. Каспар се опита да надникне вътре.
— Нищо не може да се види — подхвърли Макгоин. — Джеролд дори се опита да поднесе горяща факла и едва не си опърли косата, докато надничаше.
— Има нещо там: стъкло или кварц, или нещо толкова твърдо, че спира върха на кама — каза Кенер.
Каспар отпусна гръб на страницата на фургона.
— Уникално е, признавам. Но защо трябва да се мъкне по целия път през океана чак до Звезден пристан? Все ще се намери някой наоколо, който да даде добра цена за него.
— Магическо е, несъмнено — каза Флинт. — А магьосниците наоколо са рядкост, и са бедни. — Погледна двамата си приятели и добави: — Опитахме се да му намерим купувачи отначало, но бързо разбрахме, че тази земя е твърде западнала. Можехме да вземем каквото сме успели да намерим, да се върнем у дома и със златото, което все още имаме, и с каквото бяхме изкупили, можехме да си уредим живота.
— Но не сме крадци — допълни Кенер. — Имахме съдружници, а някои от тях си имаха семейства. Можехме да им раздадем по малък дял от печалбата, но може ли това да компенсира загубата на съпруг или баща?
— Те са знаели, че поемат риск, като са тръгнали насам — отвърна бавно Каспар.
— Да, но аз имам жена и трима синове — каза Макгоин. — И ми се ще да мисля, че ако бях погребан там на север, някой от спътниците ми щеше да се върне у дома и да предложи на вдовицата ми достатъчно, за да се погрижи за синовете ни и за бъдещето им.
— Благородни чувства — каза Каспар и скочи от фургона. — Какво друго?
Флин му подаде някакъв меч. Беше черен като бронята и когато постави дланта си на дръжката му, като че ли леко трептене го разтърси до рамото. — Усети ли го? — попита Флин.
— Да — отвърна Каспар и му върна оръжието. Беше по-леко, отколкото очакваше, но трептенето го притесни. Флин се доближи до бронята и рече:
— Гледай сега. — Извади отново пръстена от кесията си и го доближи до метала. Той мигновено превключи от смътно сияние в ярък блясък. — Няма никакво съмнение за магията в бронята. Мисля, че това го доказва.