След това се почувства освежен и изпълнен със сили. Взе си стая в един хан край главния градски площад, хареса си едно хубавко слугинче и след малко придумване то почука на вратата му, когато другите гости се прибраха да спят и шетнята в гостилницата привърши.
След час дълбока доволна дрямка Каспар се събуди сепнат и объркан. Бавно осъзна къде се намира и дръпна завивката да огледа приятелката си по ложе.
Беше мило същество, не повече от деветнайсетгодишно и типично за занаята. Бедно момиче, надяващо се да си хване богат съпруг или поне да получи щедър дар за услугите си.
Само времето можеше да каже дали ще свърши омъжена, или в някой бардак.
Каспар отново отпусна глава и се опита да заспи, но сънят отказваше да го споходи. Превъртя се и се постара да прочисти ума си от гъмжащите образи, но всеки път, щом започнеше да се унася, зърваше с вътрешния си взор фургона и онова, което лежеше в него.
Накрая стана, облече се тихо и остави за момичето малък дар сребро. Ако Флин се окажеше прав, много скоро щеше да го замести обилно богатство.
Докато открехваше тихо вратата, момичето се събуди и попита сънено:
— Тръгваш си?
— Чака ме път — отвърна Каспар и затвори вратата.
Запромъква се предпазливо по тъмните улици: знаеше, че в този час свестните хора по тях ще са рядкост. Стигна до склада, отвори вратата и завари вътре Кенер буден — другите спяха. Кенер тихо каза:
— Знаех си, че ще се върнеш преди съмване.
Каспар се въздържа да му отвърне с шега и само попита:
— А ти защо си буден?
— Един от нас винаги е буден. След като и ти си вече тука, ще е по-добре. Кое време е?
— Два след полунощ — каза Каспар.
— Значи можеш да поемеш следващите три часа и после да събудиш Макгоин. — Кенер се пъхна под фургона, дръпна едно одеяло върху себе си и се отпусна да поспи.
Каспар си намери един кафез, на който да седне, и остана да пази. Кенер заспа бързо и той остана сам с мислите си. Устоя на подтика да отиде до фургона и да повдигне платнището. Отказваше да повярва, че някакъв свръхестествен тласък го е принудил да дойде тук. Беше дошъл по свой избор. Мислеше за скорошното си минало и проклинаше наум всички магьосници и всякакви магически неща. Прекалено много бяха съвпаденията, но той отхвърляше идеята за съдба или че боговете са пожелали да се озове тук. Не беше ничия пионка. Радвал се беше на компанията на магьосник, но Лесо Варен също тъй беше и негов съветник. И макар много от съветите, които му даваше, да бяха отвратителни, изгодите в голяма степен надвишаваха цената. Варен се беше оказал влиятелен, може би най-влиятелният съветник в целия двор на Каспар, но Каспар винаги правеше сам окончателната преценка и даваше окончателната заповед за това, което трябва или не трябва да се направи.
Замисли се за пристигането на Лесо Варен и в ума му се изля порой от мрачни спомени. Магьосникът се бе появил един ден на откритото дворцово заседание като молител, търсещ място, където да си отдъхне за малко. Най-простичък практикант на безвредна магия. Но много бързо се беше внедрил в двора и в един момент мирогледът на Каспар се бе променил.
Собствените му амбиции ли бяха изплували на повърхността, зачуди се внезапно Каспар, или медените думи на магьосника му бяха въздействали така силно?
С усилие потисна нежеланите мисли. Изпитваше дълбока горчивина от всичко, което му напомняше за дома и за онова, което бе изгубил. Вместо това отново насочи вниманието си към казаното от Флин.
Помъчи се да обмисли събитията в тяхната последователност. Макар да беше рядкост търговци от Триагия да попаднат на Новиндус, все пак не беше нещо нечувано. А че такава група се бе озовала тук в търсене на богатства, невиждани досега около Морето на кралствата, беше съвсем логично. Това, че и той, и те бяха пристигнали едновременно в този малък град и бяха открили общ интерес, беше невероятно, но все пак можеше да мине за съвпадение.
Освен това съдбата не можеше да има нищо общо с белокосия магьосник, който го бе оставил тук. Със сигурност бе имало висока вероятност Каспар да не оцелее в първите няколко минути. Как можеше някаква свръхестествена сила да знае, че ще избяга и ще оцелее сред пустошта? Едва ли някой го беше покровителствал. Каспар се беше борил до сетни сили и дълго, докато стигне до площада, където, бе срещнал Флин.
Стана и закрачи тихо. Цялата тази ситуация започваше да му опъва нервите. Дразнеше го мисълта, че може да му е въздействало нещо извън личния му интерес. Като много хора в неговото положение, беше плащал дан на боговете — поднасял беше жертвени дарове и бе присъствал на служби в определени празници, — но това беше по-скоро от чувство за дълг, отколкото от убеждение. Разбира се, никой мидкемиец не можеше да отрече съществуването на боговете: имаше твърде много истории от достоверни източници, които свидетелстваха за намесата на този или онзи бог през вековете. Каспар обаче беше почти убеден, че тези всемогъщи същества са твърде заети, за да се занимават точно с неговата съдба.