Погледна към фургона и тихо се доближи до нещото под платнището. Повдигна зеблото и погледна тъмния шлем. Беше най-злокобното нещо, което бе виждал. Докосна го. Почти очакваше някакъв признак на живот — вибрация някаква или друго усещане, — но пръстите му се допряха само до студен метал, макар и метал, какъвто никога не бе познавал. Погледа фигурата още малко, после отново я покри с платнището.
Пак седна, бореше се с неспокойното чувство, което го бе обзело, докато се взираше в безжизнения предмет. И изведнъж осъзна какво го беше обезпокоило. Докато гледаше бронята, трупа или каквото там беше, не можеше да се отърве от инстинктивното усещане, че не е мъртво. Че просто лежи. И чака.
Каспар се беше увлякъл в дълъг разговор с джемедара, ръководещ охраната на кервана, който се виеше по пътя пред фургона им. Предвид възрастта на офицера беше решил, че джемедар е равно на лейтенант в оласконската армия. Със сигурност хавилдарът, който яздеше до младия мъж, бе същият корав стар сержант, какъвто човек можеше да намери във всяка армия.
В края на дългия им разговор джемедарът — казваше се Рика — се съгласи да позволи на Каспар и приятелите му да следват кервана на дискретно разстояние, без официално да са част от него. Огледа ковчега, но не настоя да го отворят. Явно не смяташе, че четирима мъже може да се окажат заплаха за неговия отряд от тридесет души.
Тъй че Каспар яздеше един що-годе приличен, макар и невзрачен скопец, който навярно щеше да издържи дългия път до град Змийска река, стига да получеше достатъчно време за отдих, храна и вода. Кенер беше яхнал тъмнокафяв кон, а Макгоин и Флин караха фургона — беше направен по-скоро за мулета или волове, отколкото за коне, но все пак се движеше добре.
Флин вече беше показал на Каспар съдържанието на голямото ковчеже и Каспар наистина се възхити на решимостта им да разпределят стоката между семействата на покойните си приятели. Златото и другите изделия в ковчежето можеха да направят и тримата изключително богати за цял живот.
Нещо около цялото това начинание обаче го притесняваше. Колкото и упорито да се опитваше да убеди самия себе си, че всичко е съвпадение, та дори съвсем невероятно, толкова повече се убеждаваше, че нещо не е наред.
Същото странно чувство беше изпитвал, докато прекарваше времето си с Лесо Варен — същото смътно усещане, че гледа собствения си живот от разстояние. Но този път напълно съзнаваше, че се случва.
Навярно тримата му спътници бяха прави и бронята — както бе започнал да мисли за онова нещо — все пак притежаваше някаква сила над онези, които влезеха в досег с нея.
Навярно щеше да се наложи да измине целия път до Звезден пристан, за да се освободи от това. Но каквото и да се случеше, знаеше, че е направил едва първата стъпка от дълго и изнурително пътуване, което обаче можеше да го доближи по-близо до целта му, отколкото се беше надявал само допреди седмица.
Към обед с Кенер смениха местата си с Флин и Макгоин и подкараха фургона. С войниците пред тях като че ли нямаха голяма нужда от охрана, но все пак двамата ездачи от време на време се озъртаха тревожно назад.
По едно време Каспар попита:
— Страх ли те е, че те преследват?
— Винаги — отвърна Кенер, без да обясни повече.
Въпреки постовете на стотина метра напред по пътя четиримата се редуваха да пазят до огъня. Каспар пое третата стража: двата часа в най-тъмната част на нощта.
Прилагаше всички познати му хитрини, за да остане буден. На тях го беше научил баща му в първата година, когато бе пътувал с армията на Оласко на военна кампания. Тогава беше само на единайсет години.
Не гледаше огъня, защото знаеше, че това ще го хипнотизира, ще плени очите му и ще го заслепи така, че да не може да гледа в тъмното. Вместо това местеше очите си, иначе щяха да се появят въображаеми фигури и да предизвикат в ума му лъжлива паника. От време на време поглеждаше нагоре към гаснещата луна или към далечни звезди, за да не се уморят очите му от взиране в нищото.
След около час на пост зърна някакво смътно движение отвъд фургона, едва видимо в тъмното. Бързо закрачи натам и на самата граница на светлината отново видя нещо. Задържа очите си в него и каза: