— Стани!
Тримата му другари се надигнаха и Флин попита:
— Какво има?
— Видях нещо там, отвъд светлината на огъня. Тримата моментално се измъкнаха изпод фургона и извадиха оръжията си.
— Къде? — попита Кенер.
— Ей там. — Каспар посочи.
— Каспар, ела с мен — рече Флин. — Вие ни пазете откъм гърба — нареди на другите двама.
Двамата закрачиха бавно, с извадени мечове. Когато стигнаха мястото, което бе посочил Каспар, не откриха нищо.
— Кълна се, че видях нещо — каза Каспар.
— Вярвам ти — отвърна Флин. — Свикнали сме. По-добре да си в безопасност, отколкото да не правиш нищо.
— Случвало ли ви се е?
Върнаха се при топлещия още огън и Флин отвърна:
— Често.
— Видяхте ли какво е? — попита Кенер.
— Само силует.
Макгоин отново се пъхна под фургона и изсумтя:
— Това е добре.
— Защо? — попита Каспар.
— Защото не е сериозно — отвърна Макгоин. — Когато не можеш да видиш какво е… значи не е сериозно.
— А какво е сериозно? — попита Каспар, докато другите се наместваха отново под фургона.
— Де да знаех — измърмори Кенер.
— Това е глупаво — каза Каспар.
— Знаем — съгласи се Флин. — Отваряй си очите и ме събуди след час.
Остатъкът от нощта мина без произшествия.
Щом стигнаха село Набунда, патрулът, който придружаваше кервана, отцепи напред да докладва на местния командир. Джемедарът махна добросърдечно на Каспар и спътниците му за сбогом, докато влизаха в селото.
— Трябва да намерим къде да приберем фургона — каза Флин. — След това да съберем някаква информация за положението на юг.
По-голямата част от деня мина в търсене на удобно място за фургона, тъй като всеки склад в селището беше пълен. Най-сетне се настаниха в ъгъла на една обществена конюшня и платиха три пъти повече от обичайната цена.
Набунда гъмжеше от хора, привлечени тук от военния конфликт. Имаше войнишки жени и курви, както и хора, които гледаха на войниците като на добра клиентела и лесна плячка — крадци и шарлатани, джебчии и кърпачи — всеки напираше да си пробута занаята колкото може по-изгодно.
Четиримата седнаха в един препълнен хан и Каспар отбеляза:
— Тази гранична свада има всички признаци да се превърне в голяма война.
— Откъде си толкова сигурен? — попита Флин.
Позастаряла, но все още привлекателна слугиня се приближи и им взе поръчката за вечеря. След като ги остави, Макгоин подхвърли:
— Нали каза, че не си бил наемник.
— Не съм, но бях войник — отвърна Каспар. — Повечето си живот съм прекарал в оласконската армия, честно казано.
— Защо напусна? — попита Кенер.
Каспар не искаше да споделя твърде много подробности, затова обясни кратко:
— Бях на губещата страна в последната война. — Огледа се и каза: — Но съм виждал достатъчно храбри битки, за да разпозная главното, щом го видя. И всички онези, които често прибягват до войни, за да оперят гнездата си. — Посочи една маса в ъгъла, където се въртеше игра на карти. — Не зная каква е играта, но ще се обзаложа, че типът, който е с гръб към ъгъла, я е подхванал, и също така ще се обзаложа, че използва своята колода.
След това посочи друга група мъже в грубо облекло, сбрани в противоположния ъгъл.
— Също така ще се обзаложа, че онези господа там са търговци, също като вас. Шивач, чиято клиентела — като нашия млад джемедар Рика — държи униформите им да са скроени точно по мярка, или ботушар, чиято специалност, е ботушите за езда, достатъчно добри, за да хванат генералското око. Може и калайджия да има между тях, защото много жени ще готвят за мъжете си в навечерието на боя и котлите ще трябва да се калайдисват. — Отново погледна спътниците си. — Да, всичко това намеква за истинска война, приятели.
Лицето на Флин помръкна.
— Пътуването на юг може да се окаже трудно.
— Знаеш ли — каза Каспар, — войната е хаос, а от хаоса изникват възможности.
Яденето пристигна и разговорът замря.
В градчето не можеше да се намерят свободни стаи, затова четиримата се върнаха в конюшнята. Ратайчето беше заспало дълбоко в плевника и пристигането им не го събуди.
— Голям пазач — измърмори Кенер, докато първите трима за спане се пъхаха под фургона.
Каспар заспа бързо, но го притесни някакво изнервящо усещане за опасност, въпреки че не го споходиха видения. После усети близо до себе си нечие присъствие и отвори очи.
Бронята стоеше над него. През тъмния шлем го гледаха с гняв две зли червени очи. Каспар остана да лежи неподвижно за миг, а после с внезапна, котешка бързина облечената в броня фигура извади черния си меч и замахна да го посече.