Каспар се надигна сепнат, удари главата си в дъното на фургона и за малко да изгуби съзнание. Погледът му се замая и помръкна за миг, той изрева и ръката му посегна за меча.
Две ръце го сграбчиха и Флин извика:
— Какво ти стана?
— Само сън е, човече — каза Кенер.
Каспар примига да махне сълзите от очите си и видя Флин, който беше поел първата смяна, коленичил над него. Кенер още лежеше от другата му страна.
Каспар изпълзя изпод фургона и се заозърта. После погледна към платнището и го дръпна.
— Готов бях да се закълна, че… — измърмори, подпрял ръце на Ковчега.
— Знаем — каза Флин.
— Всички сме го имали този сън — рече Макгоин. — Все едно че съществото се съживява.
— Всички?
— Един по един — каза Кенер. — Просто не може да си близо до него и рано или късно да не започне да те спохожда.
— Легни да поспиш още, ако можеш — подкани го Флин.
— Не — отвърна Каспар и потърка натъртеното си теме. Ще поема остатъка от смяната ти и моята. Ще събудя Макгоин в два след полунощ.
Флин не възрази и веднага легна. Каспар се бореше със съня — беше толкова жив и напрегнат. Притеснило го беше и усещането, което изпита, щом докосна ковчега. За много кратък миг той беше затрептял под пръстите му, също като черния меч.
Не можа да заспи дори след като събуди Макгоин.
Глава 8
Командир
Старшият на охраната им даде знак да спрат.
Флин изкара впряга от пътя, докато конникът се приближаваше. Беше субедар, което грубо можеше да се приравни на старши ефрейтор или много младши сержант в оласконската армия. Войниците от патрула му бяха слезли от конете и се бяха окопали в тесния ров на склона на хълма, прикрити зад скали, храсти и нападали дървета.
Спря пред тях и заяви:
— Пътят е затворен. Натъкнахме се на взвод редовни от Сасбатаба, заели са едно село.
— Ще ги прогоните ли? — попита Каспар.
— Заповедта ми е да вляза в бой, да се изтегля, да известя и да чакам за подкрепления.
— Предпазлив подход — каза Каспар и огледа опърпаната команда на субедара. — И като гледам колко уморени са ти хората, може би е добър при това.
— На фронта сме вече от месец — каза субедарът, явно нямаше настроение за повече разговори. — Ако искате да продължите на юг, трябва да си намерите заобиколен път.
Каспар подкара към Флин, каза му всичко това и добави:
— Имаше един път, на югоизток от последното село, през което минахме.
— По-добра възможност не мога да измисля — отвърна Флин и заобръща фургона.
Бяха изминали само няколко минути по пътя на север, когато в тежък тръс насреща им се зададе голяма конна част. Флин отби фургона встрани от пътя и изчака да се разминат, преди отново да продължат пътуването.
Селото — Хигара, — през което бяха минали само преди два часа, вече приличаше на военен лагер. Притичваха войници да заемат позиции покрай пътя, без да обръщат внимание на трополящия през малкото селце фургон, но Каспар знаеше, че това няма да продължи дълго. Наблизо разтоварваха интендантски фургон и беше ясно, че селото се превръща в оперативен щаб.
— Изглежда, раджът взима на сериозно онова, на което се е натъкнал субедарът с патрула си — отбеляза Каспар.
Флин и останалите кимнаха в съгласие.
— Не разбирам много от войска, но тая изглежда голяма — каза Кенер.
Каспар посочи на север.
— По размерите на прашния облак, бих казал много голяма. Насам идва най-малкото пълен полк.
Опитаха се да се измъкнат незабелязано, но щом завиха по югоизточния път, отделение войници прегради пътя им.
— Къде сте тръгнали? — изръмжа им грубо субедарът. Каспар слезе от коня си и отвърна:
— Опитваме се да се доберем до град Змийска река и да избегнем офанзивата, която подготвяте тук.
— Офанзива подготвяме, тъй ли? — попита войникът. — И защо мислиш така?
Каспар се засмя.
— Мисля, че пехотният полк, който идва по пътя след трите конни ескадрона, които видях, е доста убедителен знак.
— Какво има във фургона?
— Ковчег — отвърна Каспар. — Ние сме чуждоземци, отвъд Зеленото море, и се опитваме да хванем кораб, за да можем да погребем своя приятел у дома.
Сержантът, както мислеше за него Каспар, отиде до задницата на фургона и дръпна покривалото на ковчега.
— Явно много сте обичали човечеца, за да го влачите през половината свят, та да го заровите. Тук наоколо има достатъчно хубава пръст. — Огледа ковчега и рече: — След ден-два ще има и трупове в изобилие. — Качи се във фургона и видя ковчежето под капрата, на която седяха Флин и Кенер. — Какво е това?