— Ние сме търговци — каза Каспар. — Това е печалбата ни от пътуването.
— Отключете го — нареди субедарът.
Флин хвърли отчаян поглед към Каспар, но той само сви рамене.
— Нямаме какво да крием.
Флин му подаде ключа и Каспар отвори ковчежето. Субедарът каза:
— Това е цяло състояние. Откъде да знам, че сте го придобили по честен начин?
— Нямаш причина да мислиш другояче — контрира Каспар. — Ако бяхме разбойници, едва ли щяхме да се опитваме да превозим това през бойна зона. По-скоро щяхме да пътуваме на север, да пием и да харчим по курви.
— Може и да има нещо вярно в думите ти, но вече не е мой проблем. Това трябва да го види командирът.
Заповяда им да слязат и махна на двама от стражите да откарат фургона в една конюшня. Когато и четиримата слязоха, им каза:
— Последвайте ме.
Отведе ги до един хан, където се настаняваше командният център, и им нареди да останат в ъгъла и да изчакат. Четиримата се подчиниха. Субедарът поговори с някакъв младши офицер, а след това с друг, по-старши.
Офицерът беше с прашна, но добре скроена куртка, украсена със златен ширит около яката и маншетите. Носеше бял тюрбан. Пищен пискюл от конски косъм, боядисан в пурпурно, се изсипваше от сребърна игла в средата. Имаше късо подрязана брада, не по-различна от тази, която самият Каспар беше носил години наред. Махна на четиримата да се приближат към него и каза:
— Субедарът ми докладва, че твърдите, че сте търговци.
— Да, милорд — отвърна с достатъчно почтителен тон Каспар.
— Доста груба компания изглеждате, за да повярва човек, че сте почтени търговци.
Каспар го погледна право в очите.
— Минахме през голямо изпитание. В групата ни бяхме тридесет души, когато започна това начинание… — Каспар премълча за късното си включване. — А вече сме само четирима.
— Хм. И явно сте успели да съберете впечатляващо количество плячка.
— Не е плячка, а честна печалба, милорд — отвърна Каспар със спокоен и убедителен тон.
Командирът го изгледа продължително, след което рече:
— Вие сте чужденци, което е във ваше предимство, защото не мога да повярвам, че дори оня идиот кралят на Сасбатаба е толкова тъп, че да се опита да пусне четирима чужденци с фургон, ковчег и цяло имане като шпиони. Ще ви повярвам просто защото нямам време да решавам търговци ли сте, или престъпници. За това да му мисли местната стража. На мен ми се пада да измисля как да прокарам въже през иглено ухо.
Каспар хвърли поглед към масата, на която беше изпъната карта. Чел беше достатъчно военни карти през живота си, за да може да прецени обстановката с един поглед.
— Онова стесняване в пътя на две мили нагоре е като двуостър меч.
— Имаш добро око за обстановката, чужденецо. Войник ли си бил?
— Да.
Командирът го изгледа продължително и попита:
— Офицер?
— Командир — отвърна кратко Каспар.
— И си видял онзи проход на пътя?
— Видях го. И е позиция, която бих защитавал, не и да атакувам от нея обаче.
— Но проклетият проблем е, че ние трябва да сме от другата му страна.
Каспар не поиска разрешение, а престо се обърна към картата. Огледа я за миг и рече:
— Бихте могли да изтеглите конницата. Там ще са почти безполезни, освен ако не държите да ги свалят по двама наведнъж, докато яздят през теснината.
Командирът махна с ръка на младшия офицер и нареди:
— Прати ездач и предай на конницата да се изтегли в селото. Да оставят отделение вестоносци отпред.
— Като съм почнал да ви давам съвети, хората, които държат прохода, не са виждали топла храна от месец — каза Каспар.
— Наясно съм с положението. Каспар отново погледна картата.
— А ако може и аз да помоля за съвет, югоизточният път ще ни изведе ли от конфликта?
Командирът се засмя.
— Много извън него. И рано или късно ще ви отведе до Змийската река. Оттам бихте могли да продължите с лодка, но маршрутът в днешно време е опасен. — Въздъхна и продължи: — По времето на дядо ми град Змийска река е държал нещата кротки на стотици мили нагоре по реката. Местните владетели също помагали районът да е относително спокоен, освен по някой граничен набег, и то рядко. В онези времена търговците можели да пътуват буквално без охрана, но днес… бих ви посъветвал сериозно да отложите пътуването си, освен ако не вземете чета наемници, но по тези места трудно ще се намерят.
— Всички веят вашия флаг, така ли? — попита с усмивка Каспар.
— Или на Сасбатаба. — Изгледа навъсено Каспар и спътниците му и добави: — Ако не бяхте толкова стари, щях да ви мобилизирам на място. — Но засега ще се задоволя с още един съвет. Признавам, че имаш опитно око. Погледни тази карта и ми кажи ти как би се справил с тази безизходица?