— Без да зная разположението на защитниците и наличните им ресурси, ще са само догадки.
— Тогава приеми, че има достатъчно сили в едно село на около един час езда на юг от теснината и в горите от другата страна.
Каспар огледа внимателно картата и рече:
— Бих ги заобиколил.
— И ще ги оставиш зад гърба си?
— Защо не? — Посочи един участък на картата. — Тук имате една хубава широка долчинка, но какво? Три дни западно оттук? — Пръстът му очерта линия. — Бих задържал тук достатъчно хора, за да вдигат шум и да объркат всякакви съгледвачи или шпиони, които врагът може да има наблизо, после пращам два взвода пехота горе вдясно над теснината, свирят тръби, веят се флагове, след това се окопават. Да изглежда все едно, че сте решили да ги изчакате. После, докато пехотата им ангажира вниманието, бих пратил трите ескадрона и всички конни стрелци, които можете да съберете, на запад. Оставят качената на конете пехота зад хората на Сасбатаба в горите и хълмовете и препускат през селото. Вместо вие да сте запушени, техните стрелци вече са в капана и сте завзели селото.
— Не е лош планът ти. Никак не е лош… Как се казваш?
— Каспар, от Оласко. — Това са приятелите ми, Флин, Кенер и Макгоин от Островното кралство.
— А нещастникът във фургона?
— Той е бившият водач на експедицията ни, Милтън Превънс.
— Островното кралство? Мислех, че тази земя е мит — каза командирът. — Аз съм Аленбурга, бригаден генерал.
Каспар се поклони.
— За мен е удоволствие да се запознаем, генерал Аленбурга.
— Разбира се — отвърна командващият. — Някои от колегите ми щяха да заповядат да ви обесят само за да си спестят досадата. — Даде знак на субедара. — Отведете ги в къщата на ъгъла и ги заключете.
Флин понечи да каже нещо, но Каспар вдигна ръка да го накара да замълчи и попита генерала:
— За колко?
— Докато преценя дали този твой адски тъп план има някаква стойност. Ще пратя днес следобед съгледвачите и ако всичко тръгне добре, до седмица двамата с тебе ще тръгнем отново на юг.
Каспар кимна.
— Ако не ви досаждаме прекалено, бихме искали да се погрижим за провизиите си.
— Не досаждате, но си спестете труда, в селото не е останала храна. Интендантът ми вече конфискува всичко, което можем да хвърлим в казаните. Но не се притеснявайте. Ще се погрижим за храната ви. Моля, заповядайте на вечеря с мен.
Каспар се поклони вежливо и тръгна с приятелите си след субедара. Отведоха ги в малка къща отвъд селския площад и ги вкараха вътре.
— Пред вратите и прозорците ще има стражи, господа, така че ви съветвам да стоите кротко. Ще дойдем да ви вземем за вечерята.
Каспар ги поведе навътре и заразглежда импровизирания им затвор. Беше малка постройка с две стаи — кухня и спалня, — а отвън се виждаше скромна градина и кладенец. Всичко, което можеше да стане за ядене, беше обрано от градината, а долапът беше празен. Като видя, че в другата стая има само две легла, Каспар каза:
— Тази нощ ще спя на пода. Ще се редуваме.
— Май нямаме избор — измърмори Флин. Каспар се ухили.
— Вярно. Но може и да извадим късмет от всичко това.
— Какъв късмет бе! — ядоса се Кенер.
— Стига генерал Аленбурга да не ни обеси, като нищо може да ни ескортира половината път до град Змийска река. Цяла армия за защита си е по-добре от банда наемници.
Макгоин се просна на едното легло и изръмжа:
— Щом казваш.
Кенер седна на един стол между камината и масата и попита:
— Някой да има тесте карти?
На третия ден вечерята с генерала и помощниците му стана постоянна покана. Щабът на Аленбурга включваше петима младши офицери и старши съветник с чин полковник. Генералът се оказа сърдечен домакин. Макар храната да не беше като за дворцов пир, все пак бе по-вкусна от порционите, които Каспар ядеше по пътя, и макар да нямаше вино, ейлът се лееше в изобилие, а генералският адютант успяваше да предлага разнообразни блюда въпреки оскъдните продукти, с които разполагаше.
Тази вечер генералът покани Каспар да остане, след като прати войници да заведат Флин и останалите до квартирата им. После отпрати ординареца и заповяда и на охраната си да излезе. Извади две чаши, извади и бутилка вино от мешката до постелята си и рече:
— Нямам достатъчно за офицерската трапезария, но съм си заделил две бутилки за моменти като този.
Каспар взе подадената му чаша и попита:
— Какъв е поводът?
— Малко отпразнуване всъщност — отвърна генералът. — Няма да ви беся.
Каспар вдигна чашата си.
— Ще пия за това. Мм, много е добро — добави, след като отпи. — Какво е гроздето?