— Наричаме го шарез. — Генералът също отпи. — Расте в няколко района наблизо.
— Ще трябва да си взема бутилка-две за дома, за да… — Канеше се да каже, за да може икономът му да даде мостри на търговци на вино в Опардум и да потърси от същото грозде в Кеш, но реалността на новия му живот се срути отново отгоре му. — За да мога да си припомням тези приятни вечери.
— Някоя и друга приятна вечер посред война винаги е добре дошла — съгласи се генералът. — Все едно, съгледвачите ми донесоха, че положението е точно каквото го предположихте. Има безразборно разпръснати патрули, които лесно може да бъдат неутрализирани, и чиста линия за атака на западния фланг. Вече знам със сигурност, че не сте шпиони.
— Мислех, че стигнахте до това заключение преди време.
— Човек не може да е прекалено предпазлив. Помислих все пак, че версията ви е толкова неправдоподобна, а поведението ви толкова нелепо, че би могло да сте невероятно умни шпиони. Съмнявах се, но както казах, човек не може да е прекалено предпазлив. — Усмихна се и отпи отново. — Нашите противници няма да ни връчат стратегическа победа само за да ни приспят с фалшиво чувство за превъзходство. Освен това, ако завземем двете села на юг, Сасбатаба ще е принудена да иска мир или да бъде напълно съкрушена. Кралят е идиот, но генералите му не са глупаци. До един месец ще имаме примирие.
— Нещо, което си струва да изчака човек — каза Каспар.
— Би трябвало донякъде да улесни пътуването ви до град Змийска река — отбеляза генералът. — Представа си нямате колко гадни са понякога тези погранични боеве и колко ужасно се отразяват на търговията.
— Убеден съм, че имам — отвърна Каспар. Генералът го изгледа продължително.
— Благородник сте, нали? Каспар кимна мълчаливо.
— Спътниците ви не го знаят, нали?
Каспар отпи бавно от виното и след малко отвърна:
— Аз не желая да го знаят.
— Сигурен съм, че имате сериозно основание. Доколкото разбирам, сте много далече от родината си.
— Тя е на другия край на света — отвърна Каспар. — Аз… управлявах херцогство. Бях петнадесетият наследствен херцог на Оласко. Семейството ми имаше преки връзки с трона на Ролдем — не най-могъщото, но едно от най-влиятелните кралства в района — по потекло и по брак. Аз… — Очите му се замъглиха, докато си спомняше неща, за които не беше помислял след срещата си с Флин и останалите. — Станах жертва на двете най-лоши грешки за един владетел.
— Суетност и самозаблуда — каза Аленбурга. Каспар се засмя.
— Нека да са три тогава: забравихте за амбицията.
— Властта, която имахте, не беше ли достатъчна? Каспар сви рамене.
— Има два вида хора, родени за власт, според мен. Е, нека да са три, ако броим и глупците, но сред притежаващите ум за владетели човек или се примирява с онова, което му е дало провидението, или винаги ще се стреми да разшири владенията си. Опасявам се, че по природа бях склонен към второто. Стремях се да владея колкото може повече и да оставя велико наследство на потомците си.
— Значи прекомерна амбиция и суетност.
— Изглежда, разбирате.
— Свързан съм родствено с раджа, но нямам друга амбиция, освен да служа и да наложа мир в един неспокоен район. Братовчед ми е най-мъдрият младеж, когото познавам. Нямам синове, но и да имах, не бих могъл да си представя по-добър младеж, който да се грижи за това, което съм съградил. Той е… забележителен. Жалко, че така и няма никога да се запознаете.
— Защо никога?
— Защото горите от желание да продължите по пътя си колкото може по-скоро, а да тръгнете на север към Мубоя едва ли ще е по планирания ви маршрут.
— Да, прав сте. Това значи ли, че сме свободни да си тръгнем?
— Още не. Ако загубим заради този ваш безумен план…
— Мой? — възкликна със смях Каспар.
— Разбира се, ако загубим. Ако спечелим, аз съм геният, осигурил тази зашеметяваща победа.
— Разбира се. — Каспар вдигна чашата си за поздрав и отпи.
— Жалко, че толкова бързате да се върнете у дома. Убеден съм, че зад това как един могъщ владетел на държава се е озовал сред група търговци в другия край на света се крие великолепна история. Ако решите да останете, зная, че бих могъл да ви намеря тук доста авторитетен пост. Хората с таланти тук се ценят високо.
— Имам да си връщам трон.
— Е, за това можете да ми разкажете утре вечер. Сега идете и кажете на приятелите си, че ако се окажем победители в следващите няколко дни, ще можете да тръгнете до седмица. Лека ви нощ, ваше благородие.
Каспар се усмихна на почетното обръщение.
— Лека нощ и на вас, милорд генерал.
Върна се в къщата и пожела лека нощ на ескортиралите го войници. Щом влезе, се замисли защо бе разкрил част от миналото си пред генерала и осъзна, че разговорът с човек, разбиращ от естеството на властта, му е донесъл облекчение. И за първи път изпита необходимост да преразгледа някои от изборите, които бе направил. Беше на помалко от година отдалечен от предишния си живот, но понякога му се струваше, че е много по-далече. И някои от онези решения сега му даваха повод да се замисли. Защо беше пожелал с такава страст короната на Ролдем? След като бе преживял месеци в гребане на говежда тор по зеленчуците на Йойхана, в носене на сандъци за жалки медни петаци на ден и беше спал на открито без одеяло, амбицията му се струваше нелепа.