Флин се засмя.
— Това ковчеже е най-малката ми грижа. — И кимна към прозореца. — Плаши ме онова във фургона. Ще е по-добре, ако някой от нас е наблизо.
— Тогава отвори ковчежето — каза Каспар. — Не познавам много храмове, които ще ти направят магия само защото си ги помолил учтиво.
Флин извади ключа от кесията си и отвори ключалката, а Каспар каза на Кенер:
— Дай ми кесията си.
Той му я даде и Каспар зарови в странните по форма и големина монети, избра няколко медника и пет-шест жълтици, добави и няколко сребърника, пусна ги в нея и каза:
— Повече от това ще е грабеж.
Привечер улиците на Шамша бяха пълни с народ. Хановете бяха оживели от смях и музика, много търговци се мъчеха да приключат последната сделка, преди да затворят дюкяните. Улиците бяха разкрасени с пъстри знамена и гирлянди, гражданството се готвеше за празника на Средилетие, който идваше след по-малко от седмица. Уличните лампи бяха увити в пъстроцветни хартии, които къпеха земята с меко сияние, придаващо на сцената веселост, в ярък контраст с мрачното настроение на Каспар и Кенер. Щом стигнаха пазарния площад, видяха натоварени коли — търговците вече затваряха и се готвеха да се приберат.
От другата страна на площада видяха храма на Гешен-Амат. Беше голяма сграда, с широки стъпала, водещи към пищно украсена мраморна фасада, с барелеф на богове и ангели, демони и хора.
От двете страни на стълбището се издигаха статуи. Едната изобразяваше мъж с глава на слон, а другата — мъж с глава на лъв. Каспар спря да ги огледа. По стълбището към тях бавно заслиза монах. Беше с късо подстригана коса, облечен в прост кафяв халат и сандали.
— Входа за храма ли търсите? — попита той учтиво.
— Помощ търсим — отвърна Каспар.
— Какво могат да сторят за вас слугите на Гешен-Амат?
— Трябва да говорим с водача на вашия храм. Монахът се усмихна и Каспар внезапно го обзе странното чувство, че вече е виждал този човек. Беше нисък, почти оплешивял и имаше черти, които човек може да види у някои кешийци — тъмни очи, високи скули, тъмна коса и почти златист оттенък на кожата.
— Господарят на ордена винаги разговаря с радост с хора в нужда. Последвайте ме.
Двамата бавно тръгнаха след монаха към широкия храмов вход. По двете стени в камъка бяха врязани барелефи. На всеки няколко стъпки горяха светилници и мятаха треперливи сенки, от които барелефите изглеждаха все едно се движат.
Покрай стените се редяха малки олтари на различни богове и полубогове, пред някои от тях се молеха хора. Каспар осъзна, че вижда ритуали на вяра, за която не знае нищо: храмовете в отечеството му нямаха никакъв аналог на Гешен-Амат. За един кратък миг се зачуди дали наистина съществува такъв бог и ако да — дали неговата мощ и влияние се простират само на тази земя?
Стигнаха до някаква голяма зала, побрала още десетки олтари. Срещу входа се издигаше величава статуя на седящ мъж. Лицето му бе стилизирано, очите му, носът и устните бяха предадени в стил, който Каспар можеше да нарече единствено опростен. В родината му, както и в другите кралства на Севера, изображенията на боговете и богините бяха с човешки пропорции, освен ако не бяха малки икони в крайпътни олтари или не красяха домовете на вярващите. Но тази статуя се издигаше поне на тридесет стъпки от основата си до темето. Беше с прост халат, с едното рамо оголено, и бе протегнала ръце напред, с дланите нагоре и леко навън, като даряваща благословия. Отляво и отдясно, в грубо човешки размери, седяха двете фигури, които Каспар и Кенер бяха видели пред храма — мъжете с глави на слон и на лъв.
Пред статуята седеше самотен стар белокос монах. Монахът, който ги бе довел, им каза:
— Изчакайте. — Продължи напред, каза няколко думи в ухото на по-стария монах и се върна. — Учителят Аншу ще ви види веднага.
— Благодарим — каза Кенер.
— Длъжен съм да призная невежеството си за вашата вяра, брате — каза Каспар. — Аз съм от далечна земя. Бихте ли ме просветлили?
Монахът се ухили и отвърна с неочаквано чувство за хумор:
— Де да беше просветлението толкова бързо постижимо, приятелю. Тогава щяхме да имаме много малко работа на този свят.
Каспар се усмихна на шегата и рече:
— Кажете ми за Гешен-Амат.
— Той е божествеността, единствената истинска божественост, на която всички други са само отражения. Той е онзи над всичко.
— Ишап? — попита тихо Каспар.
— А, наистина сте от далечна земя. Крепителят на равновесието е само един аспект на Гешен-Амат. Онези, които седят в нозете му, Герани — посочи фигурата със слонската глава — и Сутапа — посочи фигурата с лъвската глава, — са аватари, пратени от Гешен-Амат, за да учат човечеството на Единствения верен път. Не е лесен път, но рано или късно води до просветление.