Водачът им беше як мъж на средна възраст, с кичури сива коса сред иначе черната грива, която бе пуснал до раменете си. Имаше халат, скроен също като на останалите, но черен, а не кафяв.
— Отдръпнете се от учителя Аншу — нареди той.
И щом те се отдръпнаха, направи крачка напред и започна заклинание, като описваше сложни фигури във въздуха с ръце. Другите двама монаси сведоха глави като в молитва.
Каспар не чу и не видя нищо необичайно, но изведнъж целият настръхна! Обърна се да погледне към фургона и видя, че го обкръжава пулсираща светлина. Конете в конюшната зацвилиха уплашено.
След миг светлината изчезна и двамата монаси с кафявите халати забързаха да помогнат на учителя Аншу. Монахът с черния халат закрачи решително покрай останалите и се качи във фургона. Оглежда дълго фигурата в ковчега, след което постави капака на мястото му, взе чука и с няколко ловки удара бързо го закова.
Старият монах вече започваше да се съвзема. Черният застана пред Каспар и останалите и каза без предисловия:
— Това нещо трябва да се махне оттук до утре. Обърна се да си тръгне, но Каспар извика след него:
— Почакайте малко, моля ви! Монахът спря.
— Учителят Аншу каза, че бронята е нещо грешно. Прокълната ли е?
— Учителят е прав. Това нещо в ковчега не е прокълнато, но е грешно. Трябва да го махнете оттук бързо.
— Можете ли да ни помогнете?
— Не — отвърна монахът с черния халат. — Аз съм Йонгу и моята грижа е безопасността на храма. Това нещо трябва да се изнесе оттук, защото колкото повече се бавите, толкова по-голяма вреда ще нанесе.
— Накъде да тръгнем? — попита Флин.
— Не зная — отвърна Йонгу. — Но ако се забавите, ще пострадат невинни хора.
— Защо е това бързане? — попита Каспар.
— Защото онова в ковчега е нетърпеливо. Иска да стигне някъде.
Каспар се спогледа с останалите.
— Но къде?
Учителят Аншу каза немощно:
— То ще ви каже накъде да вървите.
— Как? — попита Флин.
— Ако тръгнете в грешна посока, ще умрете. Докато сте живи, значи се движите във вярната посока. Извинете ни, но повече не можем да ви помогнем. — Изправи се, направи две стъпки, после спря и рече: — Но едно мога да ви кажа. Вървете на запад.
Монасите си отидоха, а Каспар промълви:
— На запад ли?
— Но ние трябва да идем на юг, след което да отплаваме на североизток — каза Кенер.
Каспар поклати глава.
— Явно не е така. — Тръгна към хана. — Напускаме утре призори, приятели.
При вратата на хана се обърна и Флин го попита:
— Къде отиваш?
— Да видя дали мога да намеря някоя карта — отвърна Каспар. — Трябва да видя какво има на запад оттук.
Глава 10
На запад
Каспар бърчеше вежди.
С Кенер и Флин седяха на една маса в гостилницата на хана „Четири благословии“, съсредоточени върху трите карти, които Каспар бе успял да купи, след като монасите си отидоха.
Докато той беше търсил търговци на карти, Флин и Кенер се бяха върнали до храма, за да се опитат да измъкнат поне някакви сведения от монасите, особено какво точно й е „грешно“ на бронята, но се върнаха без нищо. Монасите не пожелаха да говорят с тях. Флин беше убеден, че не трябва да тръгват на заранта, твърдеше, че това ще принуди монасите да дойдат и да им кажат поне нещо.
— Чудя се колко ли са достоверни тия? — попита Каспар. Едрият ханджия се приближи до масата им с три нови чаши ейл и попита:
— Следващото си пътуване ли планирате?
— Ако можем да разчитаме на тези карти. Ханджията надникна над рамото на Каспар, пресегна се и вдигна едната.
— Тази можете да я изгорите. Знам я. Копие на копие на много стара неточна карта.
— Откъде знаеш? — попита Кенер.
— Бях пътуващ търговец някога, като вас, преди да заседна тука. Стигнах възраст, в която вече ми омръзна да млатя разбойници и да бягам от бандити. Чакай да видя какво съм си заключил в скрина. Мога да ви покажа едно-две неща.
Върна се със стара карта, изрисувана върху навита на руло кожа.
— Тази я купих от един търговец в Ралапинти, още в началото. Имах само един фургон, муле, меч, който си спечелих в игра на карти, и цяла купчина боклуци за продан.
Разгъна картата върху масата. За разлика от техните, тази показваше целия континент Новиндус. Освен оригиналното мастило се виждаха и допълнителни бележки и рисунки, за които Каспар предположи, че са направени от ханджията.
— Вижте тук. — Ханджията посочи мястото им, в Шамша. — От ей тук до ей тук — продължи той, като прокара линия с пръста си, — и трите карти са доста точни, но след това…
— Трябва да заминем на запад — каза Каспар.
— Ами… има два начина да го направите. Можете да хванете обратно на север за няколко дни и ще намерите един път, който води на запад. Не е лош, стига да не бързате. Лъкатушите през хълмовете на Морските планини — много проходи и приличен дивеч, ако знаете да ловувате. — Замълча и се потупа с пръст по брадичката. — Мисля, че ми отне някъде около месец последния път, когато тръгнах по този маршрут. Разбира се, това беше преди трийсет години. Повечето хора обаче просто тръгват на юг до град Змийска река и оттам хващат кораб за Махарта.