Откакто бе дошъл в тази земя, Каспар беше премислил много неща. Неща, които като младеж щяха да го разбунтуват, сега само го разсмиваха. Спомняше си колко придирчив беше у дома за всяка част от облеклото, която трябваше да е изрядно чиста и огладена, и нагласена точно така, а не другояче, преди да се облече за утринния дворцов съвет или за вечеря. Не се интересуваше от това само когато излизаше на лов с баща си.
Какво ли щеше да си помисли баща му, ако можеше да го види как сече дърва във фермата на Йойхана или да изрива торта от обора й? Нито веднъж на никого освен на Аленбурга не бе му хрумнало да предположи, че може да е от знатно потекло. А и бяха минали няколко вечери в разговори, преди Аленбурга да стигне до това заключение. Но той поне бе уважил желанието на Каспар за анонимност. Каспар знаеше, че Флин и Кенер подозират, че е възможно да е бил офицер и да е благородник, което можеше да обясни образованието и поведението му, но никой от двамата не бе настоял да им каже. Каспар не знаеше дали това е тяхна естествена черта, или е от въздействието на джеаса.
Бореше се с един факт, който му причиняваше повече страдание от всичко, което бе преживявал: че животът му не е негов и че е така много отпреди да се озове в тази земя.
Вече бе сигурен, че Лесо Варен, неговият „съветник“, е прилагал магическите си изкуства, за да го манипулира, да разгаря амбицията му до краен предел. Каспар беше седял кротко зад писалището в покоите си и бе заповядвал унищожението на цели народи, като част от погрешен и несръчен план да подведе Островното кралство. Хиляди бяха загинали, за да отвлече вниманието на Морето на кралствата от истинската си цел, трона на Ролдем.
По онова време беше изглеждало просто. Седем удобни смъртни случая и изпадналото в скръб население на Ролдем щеше да обърне очи на север и да посрещне с радост Каспар, херцога на Оласко, като свой законен владетел. Какво си беше мислил! Осъзна, че беше мислил само онова, което Лесо Варен му бе позволявал да мисли.
Не знаеше кое го ядосва повече: това, че бе допуснал толкова лесно магьосника до себе си, или че бе загубил способността си да види лудостта, сътворена от магьосника. Днес, докато стоеше на хлъзгавата мокра от водните пръски палуба в тази далечна земя, Каспар можеше да изброи поне десет причини защо планът на Варен беше безумен. Единственият резултат от опита му да заграби властта щеше да е война и хаос. Каспар вече съзнаваше, че всъщност това трябва да е бил планът на магьосника през цялото време. По причини, които навярно никога нямаше да може да разбере, Лесо Варен беше искал Източните кралства, Островното кралство и може би дори Велики Кеш да затънат във война.
Изобщо не можеше да проумее кого би облагодетелствало това. Знаеше, че има времена, когато за една държава е изгодно съседите й да са заплетени в конфликт. Самият той бе предизвикал няколко такива през годините, но те бяха само погранични стълкновения, политически интриги или дипломатически предателства, не и война, включваща трите най-могъщи държави в северното полукълбо. Дестабилизирането на този район беше опасно. Не беше нужно много, та войната между Кеш и Островите да прелее извън границите и да въвлече и Източните кралства.
И той бе видял резултатите от въвличането на тези три държави. Но вместо да дестабилизират района, неговите провалени заговори ги бяха убедили да обединят усилията си по начин, унищожителен за самия него: столицата му беше превзета за един-единствен ден! Дори ако Талвин Хокинс не бе открил тайния проход в цитаделата — проклет да беше предшественикът, който бе решил, че цитаделата е непревзимаема! — обединените Ролдем и Кеш щяха за месец да сринат на прах и руини крепостта му. Нещо повече, ако бе пристигнала и онази армия на Островното кралство, за която се носеше слух, тогава опустошаването на Опардум щеше да е още по-бързо.
Не, в цялата картина нямаше никаква логика. Не повече, отколкото в този проклет джеас. Повече от всичко друго Каспар се молеше дано да преживее тежкото изпитание и да намери някой, който да му обясни всичко.
Един от придружаващите ги войници каза:
— По залез-слънце оставаме на дрейф. Капитанът каза, че трябва да прекараме нощта на борда и да опитаме да подходим на заранта.
Тримата се върнаха в каютата си мълчаливо, всеки обзет от собствените си мисли.